Балканското изложение в Лондон (1907) и троянските майстори

През 1907 г. в Лондон се провежда мащабно изложение на балканските страни, организирано от лондонската компания за изложения в Ърлс Корт. Основна движеща сила зад събитието е търговският синдикат, сформиран от унгарския шоумен Имре Киралфи и негови бизнес партньори, както и управляващият директор Харолд Хартли. Изложбите в Ърлс Корт са известни със съчетаването на полезното с приятното, целящи създаване на международни търговски и политически връзки.

Идеята за изложението произлиза от „Балканския изпълнителен комитет“, съставен от англичани, загрижени за благосъстоянието и бъдещето на Балканите. Комитетът, основан през 1903 г. от либералите Джеймс Брайс и Ноел Бъкстон, вижда в изложбата средство за привличане на общественото внимание към региона и противодействие на негативния му медиен образ.

За балканските държави поканата за участие е възможност да покажат своите постижения и да създадат ценни търговски връзки. Харолд Хартли, като основен организатор, пътува до Балканите, за да осигури сътрудничеството на местните власти. Въпреки че срещата с цар Фердинанд в София минава добре, опитите да се включат Гърция и Румъния са неуспешни, като румънският крал Карол изрично отказва страната му да се присъедини към други балкански държави.

Акцентът на изложението е „селото“, което включва сръбски и български селски къщи, джамия, мандра и солна мина, представяйки живата страна на балканската култура чрез занаяти като килимарство, бродерия и тъкачество.

Участието на троянските майстори
Малкият град Троян се включва активно в изложението в Лондон, като негови представители в различни занаяти получават медали. Досега от архива на МНХЗПИ бяха известни имената на Кино П. Табаков (майстор-калпакчия), Илия Тотев (златар) и братята Иван и Марин Доневски от с. Орешак.

Нова информация по темата внася архивът на Кино П. Табаков, където е открито малко листче с имената на всички троянски занаятчии, получили медал на изложението. Табаков е преписал имената от тогавашното околийско управление и е предоставил ценна информация за начина, по който е получил своя медал, включително разходите за него.

Всеки един участник сам подготвял пратката си в дървено сандъче и заплащал стойността на изпращането й. Дори получаването на отличия (медали) ставало чрез предварително заплащане. Ето какво е записал за това калпакчията Кино Табаков от Троян: „Наредено беше тогава така: който внесе пари за медал, ще му пратят медал. Без пари не пращат медал. Аз, Кино П. Табаков, внесох както следва: за медала само лева 9,45. За надпис името ми 0,95 ст., за медала дадох всичко 10,40 лв. Но за 12 букви 0,95 стотинки. Ще го надпишат само така: Кино П. Табаков. Похарчени други разноски за сандъче и друго всичко по 4 калпаци
лева 5,60″.

Списък на троянските майстори, получили медали от Лондонското изложение през 1907 г.:

Балканското изложение в Лондон (1907) и троянските майстори
Снимката е от архива на в-к Росица
Гайдарски и щанда за мед

Златни медали:

Калчо Василев Гайдарски (за мед)

Димитър В. Попов (за мед)

Сребърни медали:
3. Кино П. Табаков (кожухар)
4. Дочо Ангелов
5. Братя Минко и Стефан Босеви
6. Цочо Василев (железар)
7. Пенчо Василев (войник)
8. Братя Иван и Марин Доневски, Орешак
9. Васил П. Донев
10. Иван М. Ив. Дудевски, Велчевско (грънчар)
11. Минко Цочов Павлев (железар, ножар)
12. Христо Петров (войник, починал)
13. Васил М. Попов (Америка)
14. Илия Тотев (златар)
15. Калю Тодоров Хасъмски (ножар)
16. Дочо Т. Чаушов

Бронзови медали:
17. Цочо Василев
18. Тончо В. Власковски
19. Христю Петров
20. Петко М. Русенов (3 медала)

Предстоят бъдещи изследвания, които да изяснят по-подробно разпределението на участниците по занаяти и специфичните особености на тяхната дейност, давайки по-пълна представа за мащаба на троянското участие в Лондон през 1907 г.

д-р Десислава Вутова

Руслана Попсавова

Главен редактор на „Троян експрес“ и фотограф на медията. Отговаря за новинарската политика, качеството на публикуваното съдържание и визуалното представяне на репортажите. Работи на терен и в редакцията, с фокус върху точността, ясния език и проверимите факти.
Back to top button