Водната криза в Северна България: Политическо решение или управленски провал?
„Възраждане“: Кризата е изкуствено създадена, язовир ‘Черни Осъм’ е лобистки проект за милиарди, а алтернативите са пренебрегнати.
Пресконференцията на Ивелин Първанов и Глория Данчева от ПП „Възраждане“ се проведе на 30 септември 2025 г. в Националния пресклуб на БТА в Троян.
Основната тема наистина е водната криза в Северна България и свързаните с нея планове за изграждане на язовир „Черни Осъм“, като представителите на „Възраждане“ изложиха позицията си, че кризата е политическа и управленска.
Основната теза: Кризата е политическа и изкуствена
Основната позиция на „Възраждане“, изразена от г-н Първанов, е, че водната криза не е следствие от климатични промени или природни явления, а е чисто управленска и политическа. Според него, в продължение на десетилетия е пренебрегвано водоснабдяването, а ВиК дружествата в Ловеч и Плевен са в държавния холдинг и са управлявани от политически назначени ръководства.
Първанов твърди, че кризата е контролирана и изкуствено инспирирана с цел да се създаде обществена готовност за усвояване на значителни средства от държавния бюджет. Логиката е, че само когато хората са оставени без вода, ще приемат големите разходи за строителство. Той посочва, че в Плевен има райони, където водоподаването не се прекъсва (около частните болници), докато други страдат от режим, което според него показва икономическо и политическо противопоставяне.
Отношение към язовир „Черни Осъм“
Проектът за язовир „Черни Осъм“ е определен като политическо решение и „панацея“, която да осигури дългосрочни и непрекъснати поръчки на големите строителни фирми, останали без ангажименти по инфраструктурни проекти като магистрали.
Първанов изтъква, че:
Това е стар проект, на около 40 години, който два пъти е бил отхвърлян от специалисти.
Съществува риск от радиоактивно замърсяване на водата, тъй като подпочвените слоеве в района преминават през уранови руди, а наблизо е имало уранова мина.
Изграждането на толкова голям водоизточник на северния склон на Стара планина би довело до климатични промени, повлиявайки на поминъка и засягайки зони по „Натура 2000“.
Предлагани алтернативи
Като бързи и ефективни решения, които елиминират нуждата от „Черни Осъм“, се предлагат:
Свързване към язовир „Сопот“: Този язовир вече е бил предвиден за захранване на двата града. Тръбопроводът е бил откраднат през 90-те години, но трасето съществува. Възстановяването на връзката би отнело само няколко месеца.
Използване на собствени водоизточници: Пренебрегнати са сондажи в по-дълбоки пластове под Ловеч и Плевен. Посочва се примерът на Пловдив (650 000 жители), който не разчита на язовир, а се захранва изцяло от собствени подземни източници.
Критика към ВиК Холдинга и национализацията
Остро се критикува държавният ВиК холдинг като структура, която е „целенасочен удар срещу водната независимост“ на общините. Твърди се, че холдингът е довел до по-високи цени на водата (два до три пъти) и е виновен за неконтролираното управление, включително кражби на питейна вода от едри селскостопански производители за напояване.
Партията е против национализацията на общинските ВиК дружества, предвидена в новия Закон за водите. Според тях, местните дружества (като това в Троян) се управляват по-добре и решават проблемите на гражданите на мига.
В заключение, „Възраждане“ твърди, че водната криза се използва като политически инструмент („Разделяй и владей“), за да противопостави градовете Ловеч и Плевен на Троян, оправдавайки един скъп и спорен строителен проект.
