Творческа история за талантливата и завладяваща прима на Троянския читалищен театър през 70-те и 80-те години на ХХ век Събина Димитрова
През този месец се навършва година от деня, в който една от големите звездите на театъра в Троян се качи на небесната сцена – Събина Димитрова.
“Verba volant, scripta manent” или на български “Казаното отлита, написаното остава“… Нека си припомним нейната славна читалищна и тетрална история.
Преди близо шестдесет години Събина Димитрова стъпва на троянската сцена, където оставая изключително богата палитра от роли, които изиграва. Оставя и сериозна диря с всичко, което прави за троянското читалище и театър.
След бракът й с Цветан Вълчевски, който тогава работи в Троянския народен театър, тя попада в театралните среди.
Нейното уважение и голяма любов към магията на театъра се появява след постоянни семейни срещи с Кирил и Милена Русанови, Петко и Райна Съйчевски, Ангел Иванов-Йочката и Донка Иванова, големия читалищен деец бай Пенчо Вачев и други. На тези творчески срещи те по цели вечери говорят за театъра, за постановките, за известните актьори тогава, за троянските интелектуалци и за доказалите се самодейци в Троян.
И така през далечната 1966г. на 23 години тя започва да суфлира на читалищните оперети и пиеси (тихо да подсказва текста на актьорите по време на постановка).
По същото време работи в тогавашния фармацевтичен завод „ХФЗ“. След закриването на Троянския народен театър работа в завода започват и актьорите Сия и Андрей Петрови, нейният съпруг Цветан Вълчевски, Дочо Драголов и други театрали.
Но, който се е занимавал с театър не може да стои безучастен към него. Така и става! Макар и без народен театър – троянските народни актьори създават нова трупа, която за начало поставя пиесата на Недялко Йорданов „Ние не вярваме в щъркелите“. Там е и първата голяма роля на Събина.
Следват нейни участия в пиесите „Няма сто истини“ и „Милионерът“ – постановки на Сия и Андрей Петрови.
През театрален сезон 68/69 г. на миналия век председателят на читалището Петко Съйчевски и целият управителен съвет взимат решение да назначат в читалище “Наука” хора, които да бъдат ядрото за участие в театралните постановки, както и да обезпечават техническата част в храма на духовността и българщината.
Така и тя постъпва на работа в Читалището заедно с Дочо Драголов (избран за секретар), Минко Йончев – Мичкин, Диана Кюрчиева, Богомил Събчев (основател на кукления състав) и Николай Ганков (създател на младежката театрална студия, наречена „Политически театър“, а по-късно „Студио Съвременник“).
Изключително голям отпечатък в Събина оставя режисьорът Янаки Стоянов, който след закриването на Троянския народен театър през 1964г. също остава да живее и твори в Троян до края на живота си през 1971г.
През 70-те и 80-те години на миналия век почти не минава пиеса на троянския театър без нейното нежно и запомнящо се участие. Тя създава различни герои и образи в „Професия за ангели“ по Драгомир Асенов през 1972г., постановките на Дочо Драголов „Греховната любов на Зографа Захарий“ през 1973 г. и „Съдии на самите себе си“ през 1975 г., както и „Любов под брястовете“ от Юджийн О‘Нийл през 1978 г. под вещата режисура на изгряващия тогава Димитър Шарков (дългогодишен режисьор в Българската национална телевизия).
Следват участия в постановките „Двама на коне и един на магаре“ с режисьор Николай Ганков през 1980 г. и „Вражалец“ – постановка на Борис Спиров през следващата година.
Също през 1981 г. Борис Спиров решава да постави пиесата на Борис Априлов „Прерията“ за първи път в „Кафе-театър“. Така Събина, заедно с Атанаска Ненковска, Кирил Русанов и Богомил Събчев започват един нов и непознат дотогава жанр, който жъне много и много театрални успехи. Резултатите не закъсняват и „Прерията“ се играе цели 103 пъти.
До 1985г. тя участва в кафе-театрите „Покойник по параграф“, „Стихийно бедствие“ (54 представления) и „Пет романса в стария дом“ по Владимир Аро – всичките дело на Борис Спиров.
Освен участието й в десетки роли дълги години, Събина Димитрова отговаря за костюмите и реквизита на всички театрални състави на Читалището.
И това не е краят на нейната театрална история. На церемонията, когато Събина получи IX-ти приз „Николай Ганков” за всеотдайност в областта на културата, изкуството и духовните ценности през 2014г. тя сподели, че за всичките тези години най-запомнящи за нея са сценичните й партньорства с Тодор Василевски, Елена Дудевска, Иванка Данаилова, Иван Чернокожев, Георги Коларов, Александър Варов, Мария Свиревска, Минко Йончев – Мичкин, Пенчо Вачев, Маргарита и Стефан Копрински, Милена и Кирил Русанови, Николай Ганков, Димитър Доков, Богомил Събчев, Димитър Павлов и Радой Стойчев.
“Години наред имаше силни сезони – оперети или водевили, постановки, куклени пиеси за деца или младежки театър” – разказваше тя. От тези творчески години, от вечерите след тежки репетиции, от запомнящи се представления тя пазеше много съкровени спомени.
Събина Димитрова изиграва една от последните си роли на земната сцена в постановката „Доктор“ на Бранислав Нушич.
„Всички се събирахме в гримьорната“ – си спомняше и разказваше. Събирахме „на шапка“ по 50 стотинки, за да си купим коняк и потъвахме в разговори и шеги за това, което сме направили и това, което искаме да направим. Остана ми голям и хубав спомен – за всички мои колеги, с които съм работила и играла на сцената”.
Сега Събина е там – на небесната сцена при другите неповторими и незабравими троянски театрали и читалищни дейци, част от родословното дърво на театъра в Троян.
Христо ГАНКОВ
Снимки: Христо Ганков
