Традиционната Битова вечер в Голяма Желязна празнува 90 години в багрите на автентичните носии

Тази година традиционната Битова вечер в Голяма Желязна  събра поколения българи, за да отбележи своя забележителен 90-годишен юбилей. Събитието, което превръща първата събота на януари в истински празник на паметта, отново извади от старите ракли безценни съкровища – автентичните местни носии.

От 1936-а до днес: История за приемственост
Историята на празника ни връща в далечната 1936 г., когато тогавашният кмет Годзенко предлага нещо необичайно за времето си: на 3 март цялото население да облече национални носии и да се весели на площада. Въпреки историческите обрати и 17-годишното прекъсване в миналото, от 1961 г. насам традицията е непоклатима. Днес тя е „визитната картичка“ на селото, привличайки все повече млади хора, които търсят своите корени.

Моден подиум от миналото
Акцент на юбилейната вечер беше етнографското дефиле, подготвено със съдействието на специалист от Музея на занаятите в Троян. Присъстващите станаха свидетели на истински урок по родолюбие, воден от етнографа Венета Илиева и Боряна Мирчева.

„Носията е била документ за самоличност,“ споделят организаторите. През дефилето преминаха:

Древният „Середник“ – ежедневна носия от XIX век, носена със смирение и достойнство от възрастните жени.

Мистичното „еднорого забраждане“ – уникална за района традиция, която според изследователите е наследство от средновековните български болярки.

Моминският сукненик – греещ в червено и розово, с венци от босилек и скрити послания за любов.

Поясът и статусът: Как са се „чели“ дрехите?
Дефилето разкри и любопитни детайли от мъжкия гардероб. Оказва се, че в миналото по цвета на пояса веднага е ставало ясно кой е свободен и кой е зает – червен за ергените и черен за женените мъже. Дълбочината на потурите пък е била ясен знак за социалното положение – колкото по-провиснали и богати на гайтани, толкова по-заможен е бил стопанинът им.

Традиционната Битова вечер без състезание, но с много душа
За разлика от други години, този юбилей премина без конкурсен характер. Вместо това, всеки, престрашил се да облече тежката желязенска носия, получи юбилейна грамота и медал.

„Няма възрастова граница – от невръстни дечица до хора в преклонна възраст, всички сме тук заради едно – да не забравяме кои сме,“ споделиха организаторите пред препълнената зала. Вечерта завърши с традиционно хоро, на което се хванаха и местни, и гости, обединени от автентичните носии,  звуците на народната музика и духа на Балкана.