Нашенец откри за науката рядко срещан „рог на изобилието“ от римската епоха

Когато науката срещне безкрайното търпение, се случват чудеса. Тази година, в навечерието на 14 февруари – професионален празник на археолозите, светлините на прожекторите в Националния археологически музей са насочени към една находка, определена като „уникална в световен мащаб“ – изящен стъклен рог (ритон) от III век. За това откритие ни разказа още през август 2025 г. самият доц. д-р Стилиян Иванов – археолог във Великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.

Предизвикателството: „Рогът на изобилието“ от хиляди парчета

Намерен край село Блъсково (общ. Провадия) по трасето на нов газопровод, този стъклен съд се оказа истинско предизвикателство за археолози и реставратори. Разтрошен на много фрагменти, неговото възстановяване изискваше месеци на работа с „хирургическа“ прецизност от страна на реставраторът Чавдар Чомаков (НАИМ – БАН).
Днес рогът блести с възстановената си полихромна (цветна) украса и се явява изключителна рядкост дори за най-популярните световни музей.
Както подчертава самият доц. Стилиян Иванов в своите изявления:
„Находката е изключително крехка. Открита е фрагментирана на място, което ни даде надежда, че чрез прецизна реставрация можем да върнем нейния автентичен блясък.“
„Никога досега не сме показвали нещо подобно“, допълва доц. д-р Камен Бояджиев (НАИМ – БАН), отдавайки заслуженото на доц. Иванов за това научено откритие.

Накратко за „Рога от Блъсково“

Доц. Иванов разкрива важни детайли за контекста на находката:
„Предвид средата на откриване стъкленият съд може да се свърже и с култовите практики, характерни за римската епоха. „Рогът на изобилието“ участва в много митове и легенди, достигнали до нас от Античността. Той е често срещан атрибут в иконографията на някои от древните божества.“

Троянската следа: От „Калето“ в Дебнево до върховете на Хемус

За нас в Троян името на доц. д-р Стилиян Иванов е символ на професионализъм и местна гордост. Неговата работа в региона разкрива неподозирани пластове от нашето наследство:
Арх. обект Дебнево – Калето (2024 г.): Екипът му откри великолепен бронзов реликвариен кръст (X-XI в.) и пет златни монети – неоспоримо доказателство за бурния живот на крепостта „Калето“.
Римската металургия край Черни Осъм: На близо 1000 м надморска височина в Стара планина, доц. Иванов локализира римска металургична пещ за добив на желязо от II – III век. Това откритие променя изцяло представите за мащабите на производствената дейност в Балкана през Античността.

Археологията като спорт: Хъс, дисциплина и любов

Под открито небе, в жега, дъжд или сняг, по полета или планини, екипът на доц. Иванов прекарва месеци борейки се с капризите на природата. Археологията изисква тази жертва. Да намериш счупено стъкло в земята и да го превърнеш в сензация, е победа.
По думите на доц. Иванов:
„Археологията е работа на ‘първа линия’. Спасителните проучвания често ни поставят в трудни условия, но именно те ни позволяват да извадим и съхраним артефакти, които иначе биха били загубени завинаги за науката.“
Поздравления за доц. д-р Стилиян Иванов и неговия екип!

Снимките са предоставени от  доц. д-р Стилиян Иванов