Горчивият урок на една разбита спирка: Защо не пазим красивото в Троян?

Историята на една троянска спирка започва с благороден жест и завършва с проява на вандализъм, която оставя горчив вкус у всички ни. През 2017 г. зрелостникът от СУ „Св. Климент Охридски“ Калоян Кюркчиев (днес успешен журналист в bTV и инициатор за създаването на волейболен отбор в града) направи нещо впечатляващо. Той дари личната си стипендия, връчена му от проф. Иван Гаврилов, за облагородяване на градската среда в родния Троян.

Идеята бе реализирана от художника Христо Христов – възпитаник на СХУПИ (Сега НУПИ ‘Проф.Венко Колев“) и магистър по „Графика“. С много любов и талант той преобрази градското пространство, превръщайки една обикновена спирка в произведение на изкуството, от което ни гледаше образът на Паисий Хилендарски.

Днес обаче естетиката е заменена от разруха. „Най-накрая успяха! Счупиха част от спирката“, сподели в социалните мрежи Йорданка Пенчева, дългогодишен учител в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя разказва с огорчение, че нееднократно е правила забележки на младежи, които системно са удряли по съоръжението под прозореца ѝ. Резултатът е налице – целта на вандалите е постигната, а хубавата гледка е съсипана.

Въпросът на Паисий: „О неразумни и юроде…?“

Този акт на безсмислена агресия ни кара да се замислим върху думите на кмета г-жа Михайлова през 2017 година: „А дали Калоян и Христо не искат да ни припомнят въпроса: ‚О неразумни и юроде…?‘“.

Опазването на градската среда не е просто ангажимент на общината – то е въпрос на вътрешна култура и уважение към труда на другия. Когато рушим направеното с дарения и доброволен труд, ние рушим собствения си дом. Градът е огледало на нашето общество.

Основните изводи, пред които сме изправени днес:

• Ако не се научим да ценим и пазим красивото, рискуваме да живеем в сивота, която сами сме създали;
• Защо е толкова трудно да съграждаме, а е толкова лесно да рушим?
• Облагородяването на Троян започва от нашето собствено отношение и възпитание.

Крайно време е да разберем, че всяко посегателство върху общото е посегателство върху самите нас.