Изложба „Съкровища от българските земи“ бе открита в Троян в навечерието на националния празник

На прага на националния празник Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) в Троян поднесе изключителен подарък на своите жители и гости. На 2 март 2026 г. беше официално открита гостуващата изложба „Съкровища от българските земи“.

Експозицията, която става реалност благодарение на финансовата подкрепа на Община Троян, събира на едно място три безценни свидетелства за древния блясък по нашите земи. Тя предлага рядката възможност за близка среща с артефакти, които покриват хилядолетия от нашата история – от най-древното обработено злато до лукса на тракийската и римската аристокрация.

Емблематични находки в Изложбата

Изложбата представя три значими съкровища, собственост на водещи български музеи:

• Панагюрското златно съкровище (реплика): Шедьовър на античното изкуство, собственост на ИМ – Панагюрище. Деветте златни съда поразяват с изящните си митологични сцени.
• Накитите на жрицата Кепра: Уникални златни бижута от района на Анхиало (дн. Поморие), собственост на РИМ – Бургас. Комплектът включва обеци, диадема и колие с ажурен надпис.
• Хотнишкото златно съкровище (копие): Най-древното от трите, датирано от Къснохалколитната епоха (4300 – 4200 г. пр. Хр.), собственост на РИМ – Велико Търново.

Тракийски златни съкровища: Наследство и символика

Тракийските съкровища са безценно свидетелство за високото художествено майсторство и богатата духовна култура на древните народи, населявали нашите земи. Те обединяват митология, ритуалност и изключителни технически умения в обработката на благородни метали.

Панагюрско златно съкровище

Панагюрското съкровище е открито случайно на 8 декември 1949 г. от братята Павел, Петко и Михо Дейкови в местността „Мерул“ край Панагюрище. То представлява луксозен сервиз, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг, изработени от чисто злато през втората половина на IV или началото на III в. пр. Хр.

Комплектът включва девет съда: осем ритона с различна форма и една фиала, декорирана с релефни растителни орнаменти и митологични сцени. Предполага се, че е било част от хазната на владетел или храмова съкровищница, укрита по време на келтските нашествия или заровенa като дар за Богинята майка.

Накитите на тракийската жрица Кепра

Накитите са открити през април 1975 г. в надгробна могила до античния град Анхиало (дн. Поморие). Находките свидетелстват за материалната и духовна култура на местната аристокрация и включват обеци с наушници, колие, диадема и златни листа от венец.

Върху двата наушника има ажурни надписи, които в превод гласят: „Кепра направи (подари)“. Използваните техники представят прехода между елинистическия и ранноримския ювелирен стил (I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.).

Хотнишко златно съкровище

Хотнишкото съкровище е открито през 1957 г. при разкопки на селищна могила до село Хотница, община Велико Търново. То се датира в периода 4300 – 4200 г. пр. Хр. и се състои от 44 предмета (39 халки, 4 кръгли апликации-идоли и 1 спирала), изработени от 22–23 карата злато с общо тегло 312 грама.

През 2000 г. разкопките са подновени под ръководството на проф. Стефан Чохаджиев, като са открити още златни артефакти. Една от спиралите се смята за един от най-ранните обработени златни предмети в света. Оригиналите са изложени в Националния исторически музей.

Гостуващата изложба „Съкровища от българските земи“ ще бъде в Троян един месец.