Владимир Карамазов в Троян: „Фотографията не е късмет, а къртовски труд, който ме научи да не съдя хората“

Театърът срещу смисъла

Карамазов призна, че през последните години преминава през период на сериозно преосмисляне на своята професия. Актьорът разкри пред публиката, че е стигнал до момент, в който сериозно се замисля за смисъла на съществуването си извън сцената.

Той сподели конкретен пример от предходния ден: голям  български режисьор  му се е обадил по телефона, за да го покани за главна роля в мащабна международна копродукция. Въпреки мащаба на предложението, Карамазов е избрал да откаже.

„Ако бях пет години по-назад, най-вероятно щях да избера актьорското предизвикателство. Но в момента избирам това, в което за мен има по-голям смисъл. Избрах премиерата на книгата си за затвора в Белене, която ще се състои във Франция на най-големия фотографски фестивал. Вече не виждам същия смисъл в това да съм просто добър актьор – това е просто професия, като счетоводител или чистач. Искам нещата, които правя, да рефлектират в обществото“, сподели той.

Девет години мълчание и пътят към прошката

Карамазов разказа за „дупката“, в която е попаднал след разпада на общата им продуцентска компания „Трите мечки“. Той призна, че конфликтът е бил толкова дълбок, че с най-близките си хора не са си говорили в продължение на девет години.

„Никога няма да забравя тази дупка, която продължи около една година. Не исках да се върна в стандартния начин в моята професия като щатен актьор в Народния театър, защото ние там сме най-ниското ниво – необходимото зло за директори и продуценти. С ‘Трите мечки’ променихме всичко, станахме независими, но накрая всичко приключи и аз останах без приятели“, разказа актьорът.

Обратът настъпва по време на работата му върху фотографския проект в затвора в Белене. Срещата с доживотни затворници и техните лични трагедии е накарала актьора да осъзнае собствената си „дребнавост“. Той разказа за затворника Милчо, осъден на доживотен затвор без право на замяна, на когото дъщерите му са простили след години на омраза.

„В затвора си калибрирах мозъка на това кое е зло и кое е добро. По тази нова скала видях, че всички мои проблеми са пълна тъпотия. Срам ме хвана от себе си, че не мога да простя за елементарни неща, докато хора прощават за съдбоносни трагедии. В първия ден на пролетта реших да се сдобря с всички, с които бях скаран. Обадих се на Захари Бахаров и се срещнахме на изложбата ми в Националната галерия след девет години мълчание. Сега нямаме онази ‘чернилка’ помежду си“, изповяда се Карамазов.

Фотографията като мисия и труд

Карамазов подчерта, че успехите му във фотографията не са плод на късмет или на това, че е известен. „Българските фотографи не ме обичат, защото смятат, че всичко ми се получава лесно. Но това е изключително тежка работа“, категоричен бе той.

Той разказа историята за заснемането на една мишка в Италия под ръководството на световния капацитет Андерс Петърсен. Актьорът е прекарал 50 минути на колене, чакайки малкото животно да се появи на точното място при правилната светлина. „Това не е късмет, това е работа. Късметът го остави“, цитира той своя учител.

Проектът му за затвора в Белене вече предизвиква световен интерес – едно от най-големите издателства в света за хуманитарна фотография застава зад него. Книгата му е селектирана сред 10 000 проекта от целия свят, като годишно издателството пуска едва 20 такива издания. Карамазов сподели, че за него е било важно да покаже затворниците като хора, които често са жертва на липса на любов и тежко детство.

Бъдещи планове: Изложба в Троян и Орешак

В края на срещата Владимир Карамазов обяви, че планира да представи своята голяма изложба с портрети от затвора именно в Троян и Орешак. Той изрази надежда, че местната публика ще приеме проекта със същото отворено съзнание, с което са го направили посетителите в Националната галерия.

„България е страхотна страна, ние живеем в Рая. Но най-големият ни проблем е, че толкова бързо съдим, без да знаем нищо. Facebook е Содом и Гомор, там всеки съди другия. Моят проект е опит да бъдем една идея по-толерантни и да видим човека в другия“, завърши Карамазов.

„Да си добър актьор не е достатъчен смисъл за живота ми. Искам да правя неща, които променят мисленето.“

„След срещата с доживотните затворници разбрах, че трябва да спра да се самосъжалявам и да се сдобря с приятелите си.“

„Ние сме много нехайни към проблемите на другите, докато не ги видим през изкуството.“

„Нищо в живота ми не е дошло наготово заради това, че съм симпатичен или известен. Всичко е роля след роля и кадър след кадър.

Цялата откровена изповед  може да изгледате във видеото