Ирина Василева: Лицето на надеждата в Белодробната болница в Троян

Ежедневието – между бързата реакция и топлата дума

       Здравейте Ирина,  как преминава една стандартна смяна и кои са най-големите предизвикателства при грижата за пациенти с дихателна недостатъчност?

Една смяна започва с пълна концентрация – показатели, терапии, проследяване на всяко дихателно движение. При пациентите с дихателна недостатъчност в СБАЛББ – Троян най-голямото предизвикателство е внезапността. Тук всяка секунда е ценна. Но освен медицинската апаратура и кислородотерапията, най-важното е да овладееш страха в очите на пациента. Задухът носи паника, а ние сме тези, които трябва да дадем спокойствие и увереност.

 Доколко се промени динамиката на работата след пандемичните години?

Пандемията беше изпитание за духа ни. Тя ни научи на желязна дисциплина и ни показа колко сме силни, когато сме екип. Днес сме много по-подготвени, много по-бързи в критични ситуации и по-сплотени от всякога.

СБАЛББ – Троян е ключов център за лечение на туберкулоза. Как се справяте със социалната стигма?

Работата във Фтизиатричното отделение изисква не само протоколи, но и сърце. Стигмата все още съществува – хората се страхуват и се чувстват отхвърлени. Моята задача е да ги хвана за ръка и да им обясня, че това е заболяване, което е напълно лечимо, стига да имаме търпение и доверие.

Емоцията да си медик в прегръдката на Балкана

   Ирина, доколко природата в Троян е Ваш „съюзник“ в терапията?
Планината тук лекува заедно с нас. Чистият въздух на Троянския Балкан е благословия за белите дробове, а спокойствието на природата е балсам за душата. Пациентите дишат по-леко просто защото са тук.

   Как се изгражда доверието при дългогодишната връзка с пациентите?
Доверието се ражда в малките жестове. С времето ние ставаме почти семейство с тези, които се връщат многократно. Знам историите им, болките им, внуците им. Една топла дума често лекува повече от всяко лекарство.

  Как успявате да съхраните себе си след срещата с толкова болка?
Трудно е. Оставям напрежението в болницата и търся тишината на Балкана. Семейството ми и природата са моето място за „презареждане“, за да мога на следващия ден отново да се усмихна на онези, които имат нужда от мен.

  Кой е най-удовлетворяващият момент в края на работния ден?
Удовлетворението е в очите на човека, който си тръгва здрав. Когато някой, който е дошъл при нас без дъх, си тръгне с усмивка и ти каже едно просто „Благодаря“. Тогава разбираш, че всяко безсъние е имало смисъл.

Изборът на професията като съдба

  Ирина,  какво би задържало един млад медик в Белодробната болница в Троян за следващите 20 години?
Възможността да бъдеш полезен в родното си място. Тук има спокойствие и човечност, които големите градове са изгубили. Сигурността и добрият екип са това, което ни държи тук.

       Ирина,  ако трябва да опишете работата си само с една дума, коя би била тя?
ПРИЗВАНИЕ. Защото това не е просто работа, това е начин на живот. Отговорността за чуждия живот е най-тежката, но и най-красивата отговорност.