Сълзите на шампиона: Лора Христова постави обичта на Троян над олимпийския медал

„Посрещането в родния град ме просълзи повече, отколкото моментът, в който стоях на почетната стълбичка в Италия“, сподели бронзовата медалистка от Милано-Кортина Лора Христова.

Новата спортна зала в Троян се оказа тясна, за да побере гордостта и емоцията на стотици граждани, дошли да се поклонят пред новата героиня на българския зимен спорт – Лора Христова. След историческия бронз в биатлона, 23-годишната надежда се завърна там, където всичко е започнало, за да каже едно голямо „Благодаря“.

Емоцията на завръщането

Въпреки че е свикнала със суровите условия на пистата и напрежението на огневата линия, Лора не скри вълнението си пред съгражданите си. „Честно казано, това посрещане просълзи очите ми повече, отколкото когато получавах олимпийския си медал. Почувствах още по-силна гордост и огромна благодарност към всички вас, които ме подкрепяте през годините“, заяви тя пред журналисти.

От снежния стадион до световния връх

За Лора пътят към Олимп не започва на модерните европейски бази, а на местния стадион в Троян. Тя си спомни с носталгия за детските години:

• Първи стъпки: „Най-яркият ми спомен е как карахме ски на стадиона, когато паднеше много сняг и той се превръщаше в писта.“
• Първият пламък: Медалистката подчерта решаващата роля на своя първи треньор и на общината, които са стояли „зад гърба ѝ“, когато е била просто едно дете с мечта.

„Оттук тръгна този пламък в мен и любовта към биатлона. Огромен принос имат всички треньори по пътя ми.“

Апел за бъдещето

Въпреки празника, Христова използва трибуната, за да повдигне важния въпрос за състоянието на спортната база у нас. „Надявам се този резултат да донесе по-скоро изграждането на модерни бази в България. Имаме страхотни природни дадености, но в момента се налага да прекарваме твърде много време далеч от дома, за да се подготвяме професионално“, категорична бе тя.

Човекът зад пушката

В редките мигове без ски и тренировки, Лора остава земна и свързана с бита. Пред медиите тя разкри, че най-добре си почива в кухнята: „Когато съм вкъщи, обичам да готвя и да излизам с приятели. По лагерите разчитам на книгите и филмите.“

На въпрос накъде гледа сега, след като вече има олимпийско отличие в джоба си, отговорът бе кратък и по шампионски дързък: „До сребро и злато!“

Лора Христова дари своя състезателен екип на Олимпийския музей в Лозана, но обеща, че сърцето ѝ винаги ще принадлежи на Троян.