
Д-р Христо Калистерски: Бъдеще без оценка на миналото не може да се гради правилно
Днес Ви представяме Ви д-р Христо Калистерски, човекът, за когото историята не е просто наука, а жива родова памет, дълг и лично призвание. Потомък на известния троянски род Калистерските и здраво свързан с корените си в Троян и Априлци (бившата Зла река), той израства с разказите за своите прадядовци, сражавали се по фронтовете за национално обединение. Тази семейна среда трайно предопределя пътя му към съхраняването на българското минало.

Той е един от основателите и дългогодишен двигател на местния клон на Национално дружество „Традиция“ за Априлци, Троян и Севлиево. Под негово ръководство структурата се превръща в най-многобройната в страната, реализирайки мащабни исторически възстановки, посветени на:
- Априлското въстание;
- Балканските войни;
- Славния 34-ти пехотен троянски полк.
Неговата отдаденост на патриотичната кауза не остава незабелязана – през ноември 2023 г. е избран за председател на Национално дружество „Традиция“, а в началото на 2026 г. получава доверието на своите съмишленици за втори пореден мандат.
Съвсем наскоро Христо Калистерски увенчава дългогодишния си изследователски труд и с висок академичен успех. Той защити блестящо докторска дисертация във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ на тема, свързана с недооценената роля на Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание.
За отговорността към миналото, за силата на родовите корени и за бъдещето на историческата памет у нас – разговаряме с новия доктор по история Христо Калистерски.
Здравейте. Първо да Ви честитя докторантурата и избирането ви за председател на Национално дружество „Традиция“. Г-н Калистерски, Вие сте потомък на известен троянски род – Калистерските. Вашите прадядовци Станчо и Минко са се сражавали във войните. До каква степен тази родова памет е предопределила любовта Ви към историята още от ранна възраст?
Г-н Калистерски: Ами явно е предопределила. То зависи все пак и от човека, но аз прадядовците не ги помня, тъй като те са починали няколко години преди да се родя – между 5 и 8 години преди това. Но дядовците ми говориха много за тях. Тази памет тече в рода и просто от малък съм израснал с тези истории.
В интерес на истината и дядо ми, и баща ми имаха доста сериозни участия в троянския живот. Баща ми е известен специалист по ягодоплодните култури в Института по планинско животновъдство и земеделие. Има два сорта малини, които той е създал. Дядо ми пък беше дълго време началник на избата на легендарната троянска сливова, където се правеше тая прословута течност. Просто съм здраво свързан с корените си като всеки троянец. Оттам, естествено, имам и жилка от Зла река (днешното Априлци), което пък ме свързва с въстанието отпреди 150 години.
Как се зароди конкретно Вашият интерес към военната история, по-специално към славния 34-ти пехотен троянски полк?
Г-н Калистерски: Реално аз още от малък се интересувам. Най-силно помня, когато започнах работа в поделението през 1996 година. Там ми попаднаха едни статии от военни форуми – просто ги печатахме – където всъщност доста подробно се говореше за българското участие на Дойран. Тази година много ясно мога да я определя като едно начало на моя интерес.
Още в училище имах интерес, но знаете кои времена бяха при предния режим – тогава този полк беше обявен предимно за „фашистки“ и за него или не се говореше много, или се говореха не много хубави работи. Вече от 1996 година може да се каже, че разбрах истината. Оттогава наистина се запалих много и започнаха да ми изникват тези идеи, които впоследствие, слава Богу, успях да реализирам заедно с много съмишленици от нашия град.
Вие сте един от основателите и неизменен председател на местния клон на дружество „Традиция“. Какво Ви мотивира да поддържате тази жива патриотична кауза?
Г-н Калистерски: Вижте, дълги години – каквото търсиш, това намираш. През годините исках да можем да опазваме тази история. Опитвах се да участвам в най-различни организации, обаче все се оказваше, че нещо липсва или имат някакви чисто комерсиални или други интереси. В един момент, през 2008-2009 година, най-после се свързах с хора от Национално дружество „Традиция“.
Попаднах на основателя и дългогодишен председател на търновския клуб бай Върбан Минев, който е легендарна личност в нашите среди. Той ми показа наистина едно дружество, което може по най-различен начин да опазва нашата история. Моите интереси, както и на съмишлениците ни, бяха свързани с опазването на военната история и в частност на 34-ти полк и естествено – въстанието в община Априлци.
Вие за втори път бяхте избран за национален председател на „Традиция“. Как приемате това признание и какви са основните Ви цели?
Г-н Калистерски: Приемам го като едно голямо удовлетворение и оценка за дейността на нашия клон в Априлци, Троян и Севлиево. След големите възстановки, които направихме тук през 2018-та и 2019-та година – благодарение на труда на много троянци, хора от Априлци и от други места, които участват в нашия клон – получихме много голямо уважение и признание.
Досега всички председатели бяха от София и повечето бяха основатели на дружеството през далечната 1991 г. В един момент се усети, че трябва да се търси нещо ново, нещо по-креативно. На базата на опита ни в Априлци, Троян и Севлиево станахме един от водещите клонове. Хората явно прецениха това и гласуваха за мен първо през ноември 2023 г., а сега, в средата на февруари 2026 г., ме избраха за втори мандат. Усещам го най-вече като признание за дейността на всички членове на нашия местен клон.
Научната дейност и Априлското въстание
Нека да се върнем малко към 150-годишнината от Априлското въстание. Вие съвсем наскоро защитихте успешно докторска дисертация във Великотърновския университет. Какво означава за Вас титлата „Доктор по история“?
Г-н Калистерски: Това за мен е признание за усилията през годините да съхраняваме нашата история. Това е научно звание, към което би трябвало да се отнасяме сериозно. В крайна сметка за мен е удовлетворение, че все пак съм допринесъл с нещо за опазването на историята.
Темата ми е много голяма и се оказа, че не е била разработена в цялост – това е въстанието в Първи търновски революционен окръг. Представляваше интерес, защото всички знаем, че главно се популяризира и погледът на хората е насочен към въстанието в Четвърти окръг (Пловдивски), а Първи окръг е малко неглижиран. Тук обаче също има определен размах и мога уверено да кажа, че Първи окръг е в основата на борбите на българите за национално освобождение. Неслучайно тук са някои от най-големите бунтове и дейци на нашето Възраждане.
Според Вас защо точно тази част от трагичната страница на въстанието в този окръг е недооценена от историческата ни наука?
Г-н Калистерски: Сериозните историци са я оценили. Реално самото общество – самите ние – не си я пазим като територия. В Панагюрище, Клисура, Копривщица и Батак хората живеят с тази мисъл и са наясно, че паметта трябва да се запази. Докато ние тук, в действителност, много бързо сме я забравили. Някак мимоходом на всяка годишнина правим мероприятия, но те не са целенасочени и постоянни.
Историческата гилдия прави каквото трябва, но обществото като цяло във Великотърновския регион сякаш сме прекалено „модерни“ – гледаме днешния ден, гледаме бъдещето. Но бъдеще без оценка на миналото не може да се получи правилно. Смятам, че ние сме си виновни. Няма как да се оправдаваме нито със Захари Стоянов, нито с Иван Вазов.
Вие работихте под научното ръководство на проф. Петко Ст. Петков, нали така? Какво беше усещането да защитите труда си пред толкова авторитетно жури?
Г-н Калистерски: Да, точно така. В журито бяха проф. Вера Бонева, проф. д-р Снежана Атанасова, директорът на музея в Панагюрище, и проф. Пенчо Пенчев от УНСС. Беше ми притеснено, да си кажа честно. За мен истинските стойностни хора и големи българи са точно тези учени, които пазят народната памет. Винаги съм усещал тяхната подкрепа и само мога да им благодаря.
Титлата „доктор“ сега ще Ви отвори ли други врати за развиване на Вашите идеи за историята на България?
Г-н Калистерски: Не мога да кажа. Аз просто исках да допринеса с нещо и оттук насетне ще се опитвам да го правя. Това за мен се явява едно призвание. Досега не съм работил професионално в тази сфера и не съм печелил нищо от историята, но смятам, че когато на човек наистина нещо му е интересно, трябва да го дава за обществото и за народа си. Изключително съм удовлетворен. Дай Боже оттук насетне насоките, които получих, да ми покажат правилния път, за да направя нещо още по-хубаво.
Благодаря Ви. Успех!
Г-н Калистерски: И аз Ви благодаря и Ви пожелавам успех във Вашата дейност.



