Еволюция на микробиома: Как бактериите в червата ни са се променили през вековете?
Напоследък темата за микробиома е навсякъде около нас – доказано е, че здравето и състоянието на червата ни до голяма степен определят не само как ще се чувстваме физически, но имат отношение и към нашата психика.
Замисляли ли сте се обаче как се е изменил микробиомът на хората през вековете – от самото начало на зараждането на нашия вид до днешния, изпълнен с множество промени и новости, модерен индустриализиран свят? Днешната статия има за цел да проследи тъкмо този въпрос. Каним ви на едно пътешествие назад във времето, за да „опознаем“ червата на нашите предци и така да изградим своеобразен мост към чревното здраве на днешните хора. Защото ние сме това, което ядем – и е повече от важно да познаваме тялото си.
Какво представлява микробиомът и защо е важно да го познаваме в детайли?
Преди да потеглим на пътешествие назад във времето, нека първо изградим стабилна основа по отношение на знанията си за микробиома и неговото огромно значение за здравето ни.
Под микробиом разбираме огромното количество микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички), които нормално населяват нашия чревен тракт. Именно заради микробиома червата се радват на прозвището „втори мозък“ – те непрестанно общуват с централната нервна система и главния мозък, отговаряйки за и регулирайки редица нервни, ендокринни и имунни процеси в тялото. Това се дължи на ентеричната нервна система в червата – именно тя, посредством блуждаещия нерв, изпраща и получава непрекъснати сигнали от главния мозък и дирижира дълъг списък от функции в организма.
Поддържането на здрав микробиом е в тясна връзка с начина ни на живот и храната, която приемаме. Регулирането на стреса и поддържането на оптимален сън изключително много подкрепят чревната флора и помагат за скрепяването на равновесието на микроорганизмите. Разбира се, изборът на храна е от основополагащо значение за стомашно-чревния тракт: регулярното хранене, здравословните храни и адекватният хранителен режим са сред най-важните аспекти на грижата за себе си. Ако трябва да упоменем кои храни влияят най-благоприятно на червата, то безспорно ще спрем вниманието си на ферментиралите – киселото мляко, туршиите, киселото зеле са естествено богати на пробиотични бактерии от съществено значение за „захранването“ на стомаха с живи полезни микроорганизми, чиято основна роля е да противодейства на „вредните“ и да поддържа равновесието.
Защо е важно да проследим развитието на микробиома при хората през вековете?
След като разгледахме същността на микробиома и от какво зависи неговото благополучно развитие, нека насочим вниманието си към измененията, които той е претърпял през вековете още от зараждането на човешката цивилизация. Детайлното познаване на този период на преход е важно, тъй като е в състояние да ни даде множество отправни точки и информация по отношение на здравето ни днес и в бъдеще.
- Развитието на микробиома през вековете е демонстрация на човешката адаптация към различните условия на живот – проследявайки промените в чревната флора, ние можем да окачествим как са живели предците ни през поколенията и как начинът на живот е формирал концепцията за здраве;
- Промените в червата служат като пътеводител за множество от съвременните заболявания и здравословни проблеми – здравето на червата регулира цяла плеяда от функции и процеси в организма; ето защо загубата на микробно разнообразие често се свързва с възникването на определени болести при човека;
- Преходът към селско стопанство и индустриализация дава отражение и върху микробиотата – човечеството преминава от лов и събирачество на храна към обработка на земята и включването на модерни технологии в хранителната индустрия, а това категорично оказва влияние върху чревното здраве;
- Промените в микробиома ни дават информация по отношение на връзката на човека с обкръжаващата го среда на ниво микроби;
- Дава поглед към нови хоризонти и способи за превенция и лечение на различни заболявания и здравословни проблеми с оглед развитието на микрофлората през вековете;
Микробиомът в праисторическите общества
Праисторическият човек се е радвал на много по-разнообразен и стабилен микробиом като следствие от прекия му досег с околната среда и природата. Червата и устната кухина са били дом на огромно количество различни микроорганизми, а преобладаването на полезни бактерии се е дължало на храненето с естествени и непреработени храни, което по един натурален начин е поддържало биоразнообразието. Хората по-рядко са страдали от автоимунни заболявания и определени метаболитни състояния в сравнение с днес, когато сме изложени на повече потенциално вредни организми и патогени.
Праисторическите хора са водили ловно-събирачески начин на живот и досегът им с природата, почвата и дивата фауна естествено е поддържал здравето на червата им и многообразието на микроорганизмите. Хранели са се с повече фибри и ферментирали храни, а ниската експозиция на антибиотици и антисептици допълнително е спомагала поддържането на балансирана микрофлора. Разбира се, различните популации са поддържали и различен микробиом като следствие от влиянието на средата. По-късно, когато човеците откриват земеделието, обработката на почвата и включват в менюто си млечните храни като резултат от животновъдството, микробиомът им започва да търпи съществени изменения.
Промени в микробиома с настъпването на земеделието
В следващия характерен етап от своето развитие хората постепенно изоставят ловно-събираческия метод на изхранване и насочват вниманието си към земеделието и обработката на почвата. В резултат от това биоразнообразието в микробиома им значително се променя и намалява. Например включването на храни като пшеница, ориз, ечемик и царевица налага изменения в червата и стимулира колонизирането с повече бактерии, които имат свойството да разграждат скорбялата. Макар и все още да се ядат растителни храни, тяхното количество драстично намалява в сравнение с праисторическите времена – в следствие на липсата на фибри се компрометира и равновесието на бактериите в червата.
На хоризонта се появяват пробиотичните храни – с опитомяването и отглеждането на животни, хората започват да консумират млечни продукти и откриват ферментацията като естествен процес на заквасяване и съхранение на храната. Въвеждането на нов тип храни тясно се обвързва и с промяна на специфични хранителни ензими – организмът има нужда да промени начина, по който усвоява хранителните вещества, защото претърпява процес на адаптация към нови видове. Земеделието и животновъдството предполагат по-уседнал начин на живот в сравнение с номадското съществуване като ловци-събирачи. Това води до „обедняване“ на чревната микрофлора, защото се ограничава периметърът на съществуване; по-високата гъстота на населението пък дава път на по-чести инфекциозни заболявания, които също компрометират чревното равновесие.
Индустриалната революция и микробиомът на съвременния човек
Процесите на индустриализация и модернизация оказват огромно влияние върху начина на живот на съвременните хора и тези промени пряко засягат и здравето на червата.
Съвременният начин на живот е силна предпоставка да загубим огромна част от разнообразието на микроорганизмите в червата си. Загубата на контакт с почвата, флората и фауната и отдалечаването от естествения и близък до природата начин на живот силно компрометира здравето на стомашно-чревния ни тракт и баланса на живите бактерии в микробиотата. Включването на рафинирани храни като брашно, захар и преработени продукти измества все повече естествените източници на фибри и ферментирали полезни вещества. Съвременният човек приема все по-малко фибри на ежедневна база, а именно те служат като естествена пребиотична храна за микроорганизмите. Липсата им прави трудно оцеляването на полезните бактерии и компрометира успешната колонизация на стомашно-чревния тракт. В допълнение наличието на химикали и изкуствени агенти в храните също подкопава баланса на микробиома и допринася за обедняване на биоразнообразието.
Разбира се, бедният микробиом е благодатна почва за развитието на множество заболявания. Колкото по-болни сме, толкова по-честа става употребата на лекарствени продукти и антибиотици. Известно е, че антибиотиците изиграват ключова негативна роля върху микробиома – така човек се оказва в порочен кръг и всеки прием на лекарство, излекувайки едно, потенциално вреди върху друго в организма.
Съществуват още много предпоставки за нарушения в микробиотата в съвременния свят: щателното почистване, повишената хигиена и дезинфекцията нарушават досега ни с огромно количество бактерии и това изменя бактериалния фон в организма. Заседналият начин на живот все повече ни отделя от природата и така отново се ограничаваме по отношение на взаимодействието с околната среда. Все по-чести са Цезаровите сечения, а кърменето намалява като процес – и то, и естественото раждане са важни предпоставки за формирането на здрав и разнообразен микробиом за новородените. И накрая, но не на последно място, си струва да отбележим прекомерното излагане на стрес и недоспиването в съвременния свят – все аспекти от начина на живот на модерния човек в тясна връзка с чревното здраве и нивата на устойчивост на организма.
Можем ли да възстановим „древния“ микробиом?
От всичко, разгледано дотук, можем да направим заключението, че е в интерес на съвременния човек да „се върне към корените си“ по отношение не само на чревното си здраве, но и по отношение на благоденствието на организма си въобще.
За щастие, колкото и трудно на пръв поглед да изглежда това, на помощ ни идват пробиотиците – живи полезни бактериални щамове. В съвремието можем да си ги набавяме и чрез избора на ферментирали храни като кисело мляко, туршии, кисело зеле, кимчи, кефир, така и чрез приема на пробиотични хранителни добавки. Снабдяването на червата с полезни микроорганизми е мощен помощник по отношение на предотвратяването на дисбиоза – когато „вредните“ бактерии вземат превес над „полезните“, се нарушава функцията на ентеричната нервна система и оттам се сблъскваме с дълъг списък от негативни ефекти върху здравето.
За да предотвратим дисбиозата и максимално много да подкрепим микробиома си, е препоръчително да приемаме висококачествен пробиотичен продукт. Пробиотик ProLact Family от ПроЛакт съдържа огромно количество Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus Rhamnosus и Streptococcus Thermophilus, както и бленд от аминокиселини и пептиди. Пробиотичната храна оказва мощно въздействие върху чревното здраве, снабдява стомашно-чревния тракт с живи, микроенкапсулирани бактерии (обвити в специална защитна обвивка от протеини и мукополизахариди), подсилва естествените защитни сили на организма и регулира правилната функция на имунната система. Подходящ е за прием от членове на цялото семейство и е в състояние бързо да възвърне оптималното равновесие в микробиома, доближавайки го до вида му от праисторическите времена.
ProLact Family трите ключови щама Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus rhamnosus и Streptococcus thermophilus отразяват естественото развитие на човешкия микробиом през вековете. С напредването на цивилизацията, промяната в хранителните навици, урбанизацията и широката употреба на антибиотици значително и намаляло разнообразието на чревните бактерии, което води до редица здравословни предизвикателства. ProLact Family е формулиран така, че да възстанови и поддържа оптималния микробен баланс, характерен за предците ни, които са консумирали ферментирали храни, богати на живи култури. Lactobacillus bulgaricus, традиционно присъстващ в българското кисело мляко, играе централна роля в поддържането на здрава чревна среда, докато Lactobacillus rhamnosus подпомага имунната функция и храносмилането, а Streptococcus thermophilus насърчава по-добро разграждане на лактозата и синтез на биоактивни съединения. Съвременният микробиом изисква целенасочена грижа, а ProLact Family предлага именно това – пробиотична подкрепа, която пресъздава естественото богатство на бактериите, еволюирали заедно с човечеството. Пробиотика е разработен и се произвежда от биотехнологичната българска компания – ProLact, която предлага probiotic contract manufacturing услуги в целия свят, с основен фокус в Европейския съюз.
В допълнение към приема на пробиотичен продукт, е препоръчително също така да съблюдаваме с какво се храним, да се стремим към оптимизация на стреса и качеството на съня, както и да избягваме силно преработените и лишени от полезни фибри храни.
Чревният микробиом се е променял драстично през вековете, но все още имаме шанс да се върнем към по-здравословен баланс. Чрез правилно хранене, редовен прием на пробиотици и подобряване начина на живот, доближавайки го до този на предците си, можем да подобрим здравето на червата си и цялостното си благополучие.
