Страхът като инструмент – и защо е време да спре да работи

В българската провинция изборите често не започват в изборния ден. Те започват много по-рано – в разговорите „на четири очи“, в намеците, в „приятелските“ предупреждения и в добре познатото: „Гледай си работата“.

Мрежата на несвободата

Това е мрежата на страха и зависимостта. Тя се подхранва от няколко основни фактора:

• Страхът от загуба на работа;
• Страхът от това да бъдеш „запомнен“;
• Страхът от изпадане от кръга на „нашите хора“;
• Страхът от създаване на административни пречки пред всяко бизнес начинание.

Тези страхове не са случайни – те са подхранвани, а понякога дори внимателно режисирани. В малките населени места зависимостите са по-видими. Работодателят често е свързан с местната власт, а общината е основен източник на препитание. Когато социалните услуги, поръчките и назначенията минават през една и съща мрежа, се ражда най-опасното: контрол чрез страх.

Вотът е таен – контролът е илюзия

Този механизъм работи само докато хората вярват, че системата е всемогъща. Истината обаче е проста: вотът е таен. Контролът е илюзия, която разчита единствено на мълчанието. Никой не може да влезе с вас зад паравана и никой не може да провери личния ви избор. Всичко останало е внушение, което е ефективно само ако му позволим да бъде такова.

В момента, в който достатъчно хора решат, че няма да се подчиняват на натиск, той започва да се разпада. Не шумно или драматично, а тихо – точно по същия начин, по който е бил изграден.

Истинската промяна в България няма да дойде от телевизионните студиа или партийните лозунги. Тя ще тръгне от малките населени места – от хората, които ще решат, че повече няма да гласуват от страх. От тези, които ще направят своя разумен избор за достоен живот и няма да повярват на сладките приказки на онези, които години наред са ги грабили.

Страхът може да те накара да замълчиш, но не може да гласува вместо теб – освен ако не му позволиш.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!