Стелян Стоянов от Троян спечели първо място в конкурса за есе на Окръжен съд – Ловеч

В навечерието на Деня на българската конституция Окръжен съд – Ловеч се превърна в трибуна за гласа на бъдещето. Под надслов „Децата и правосъдието – права, правила и отговорности“ ученици от региона и страната споделиха своите зрели и аргументирани виждания за справедливостта като вътрешно убеждение, а не просто като законова рамка. В конкурса участва и ученикът от  X клас в  СУ „Васил Левски“ – гр. Троян  – Стелян Стоянов.

Експертната комисия, назначена от председателя на съда, бе изправена пред труден избор поради високото ниво на постъпилите творби. След внимателно оценяване на оригиналността, езиковата култура и личната позиция бяха обявени победителите:

• Първо място: Стелян Стоянов (X клас, СУ „Васил Левски“ – гр. Троян)
• Второ място: Мартин Илийчев (XII клас, СУ „Тодор Кирков“ – гр. Ловеч)
• Поощрителни награди:
  • Кристияна Петрова (VII клас, ОУ „Васил Левски“ – гр. Ловеч)
  • Боян Димитров (VII клас, 104. ОУ „Захари Стоянов“ – гр. София)

Есе: „Децата и правосъдието – права, правила и отговорности“

Автор: Стелян Стоянов, X клас, СУ „Васил Левски“ – гр. Троян

Аз съм обикновено дете, имам обикновено семейство и необикновени мечти! Като всеки тийнейджър съм в пълна с предизвикателства възраст, в която се уча да различавам доброто от злото и справедливото от несправедливото. Разбирам, че в този сложен и комплициран свят на правила и норми децата са най-уязвимата, но и най-перспективната прослойка на обществото. Те са едновременно изпълнени с потенциал – носители на бъдещето, но и същевременно активни участници в настоящето. В света на децата ролята на правосъдието не се изчерпва единствено с формалното признаване на гражданските права, а представлява сложна система от свобода, правни норми и лична отговорност, чрез която се изгражда моралната им идентичност и се формира готовността им да бъдат съвестни граждани.

Съгласно основния закон на страната ни – Конституцията на Република България от 1991 г., централно място заемат правата и задълженията на гражданите, като децата също са субект на гражданските правоотношения. За децата „мислят“ и Законът за закрила на детето (ЗЗДет), Семейният кодекс (СК), Законът за защита от домашното насилие (ЗЗДН), Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и Законът за хората с увреждания (ЗХУ). Държавата защитава и гарантира основните права на децата във всички сфери на обществения живот, осигурявайки подходяща среда, достъп до образование и здравеопазване, свобода на възгледите и сигурност.

Ясно е, че тези права не са просто привилегии, а са необходими норми. Те са щит за всяко дете, защото само когато то е чуто, без да се подценява неговата гледна точка в света на порасналите, когато е разбрано и защитено, то спокойно може да израсне физически, психически и нравствено, развивайки се като достойна личност със своите амбиции и мечти. Детската душа и психика са крехки и леснораними, затова обществото трябва да проявява нулев толеранс към прояви на насилие, дискриминация, несправедливост или ксенофобия, защото детето има моралното право да изживее детските си години волно, без да чувства тревогите на възрастните.

Наред с правата, в моралния компас на подрастващите съществуват и правилата, които са невидимите граници, поддържащи реда и предотвратяващи хаоса. Много деца ги възприемат като забрани или високи каменни стени, пречещи на личната им свобода. Истината е, че правилата са създадени не за да „спират полета ни“, а за да ни предпазват от опасностите на заобикалящата ни действителност – тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотични вещества, хазартна зависимост и общественоопасни деяния. Правилата осигуряват справедливост и ред; те са предпазна мярка, която е еднаква за всички – от децата до държавния глава. За правилата децата научават първо в семейството, където разбират значението на уважението, истината и трудолюбието. В училище тези уроци се обогатяват и правилата от тежест се превръщат в ориентир.

С правата и правилата идва и отговорността. Тя е този морален пътеводител, който ни кара да спазваме нормите не от страх от наказание, а от разбиране за общото благо. Тя е съзнанието, че нашите действия имат последици. Отговорността е онази сила, която прави свободата истинска, защото да имаш право да избираш, означава и да носиш последствията от своя избор. Ключов момент е намирането на баланс между права и задължения. Ролята на семейството и училището в този процес е изключително важна. Когато виждат уважение и справедливо отношение, децата приемат тези ценности като свои собствени.

Считам, че държавата е благосклонна към подрастващите, извършили общественоопасни деяния, и проявява диференциран подход при определяне на техните наказания, установен в Наказателния кодекс (НК). Наказателната отговорност е лична и наказателноотговорни са лицата, навършили 14-годишна възраст.

Правосъдието не започва от храма на Темида, а от човешкото съзнание. Изгражда се последователно – в дома, в училище, в приятелския кръг. Децата не просто усвояват правила, а се учат да бъдат справедливи в сърцата си. Истинската стойност на правосъдието се разкрива тогава, когато то престане да бъде външна принуда, а се превърне във вътрешно убеждение.

Честито на Стелян Стоянов!  Вашите думи днес са обещание за едно по-справедливо утре.

Снимката на Стелян Стоянов е предоставена от Окръжен съд Ловеч