Природонаучният музей в Черни Осъм: „Зелено“ прераждане и национално признание на 50-годишния юбилей
Природонаучният музей в село Черни Осъм (община Троян) преминава през изключително вълнуващ период. Под ръководството на Павлина Иванова музеят не само отбелязва своята 50-годишнина, но и претърпява мащабна реконструкция за енергийно обновяване, която ще го превърне в модерен и „зелен“ център.
Институцията получи и първо място в категория „Образователна инициатива“ за 2025 г. за своята иновативна Музейна академия „Природата учи“. Отличието беше връчено по време на официалната церемония на годишните награди „Наследство“, организирани от Сдружение „Български музеи“, която се проведе на 28 април в град Пловдив. Инициативата отличава значими постижения на музейните институции в опазването и популяризирането на културното и природното наследство в България. Наградата в тази категория се присъжда на музеи, които развиват съвременни образователни програми и допринасят за по-активното ангажиране на различни публики. Отличието за Природонаучния музей в с. Черни Осъм бе връчено от изпълнителния директор на Регионален център София – ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
Музейната академия „Природата учи“ е насочена към опазването и популяризирането на природното наследство на Средна Стара планина. Тя прилага съвременен, мултидисциплинарен подход, който обединява формално, неформално и информално образование в рамките на девет тематични модула. Програмата включва интерактивни занимания, демонстрации, визуализации, теренни преживявания, както и творчески и научно базирани дейности. През последните две години академията се радва на засилен интерес и привлича участници от различни възрастови групи. Част от дейностите се реализират не само в музейната среда, но и чрез изнесени занимания на терен, което допринася за по-широкия ѝ обхват и достъпност.
Коя е Павлина Иванова? – кратка визитка
Павлина Иванова е родена в град Пловдив през 1980 г. Образованието си завършва във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Инженерна физика“ и специализира „Медицинска физика“. От 2004 г. започва научната си кариера в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. Паралелно с научната работа се занимава с подготовка на проекти по европейски и национални програми, а след 2013 г. се насочва изцяло към работа в неправителствения сектор с младежки и образователни дейности. От 01.04.2020 г. е директор на Природонаучен музей – с. Черни Осъм.
Ремонтът и новото начало
Символика на промяната: Какво е усещането точно на 50-ия юбилей на музея той да бъде буквално „прероден“ чрез този мащабен ремонт? Смятате ли това за най-големия подарък за празника?
Най-хубавият подарък за музея за неговата 50-годишнина е обновяването на сградата, връщането на първоначалния вид на фасадите и прозорците на двете крила и подмяната на всички инсталации. Това е една от малкото музейни сгради в България, които са проектирани и построени, за да бъдат музей – в оригиналния си вид тя е отворена към планината, реката и училището. Благодарение на новите специализирани стъклопакети, които ще защитят експонатите от пряката слънчева светлина, новата климатизация и фотоволтаичната система, ще предложим на гостите на музея топло и светло пространство, където да се докоснат до природата на Средна Стара планина.
„Зелената“ трансформация: Проектът предвижда фотоволтаици и термопомпи. Доколко е важно за един природонаучен музей да дава личен пример за устойчивост и екологично мислене чрез самата си сграда?
Освен пример за устойчивост, „зелената“ трансформация е билет за бъдещето на музея – поглед напред към следващите 50 години. Мисията на Природонаучния музей в село Черни Осъм, поставена още при неговото създаване, днес става все по-актуална: да представя и популяризира богатото разнообразие на флората и фауната на Средна Стара планина. Половин век по-късно богатството на биоразнообразието на района получава най-високите национални и международни признания – през 1991 г. е обявен Национален парк „Централен Балкан“, а през 2017 г. са отличени и „Старите и първични букови гори“ – третият обект на природното наследство на ЮНЕСКО в България.
Експозицията след ремонта: Ще има ли промени в начина, по който са изложени експонатите? Планирате ли нови дигитални или интерактивни елементи, които да допълнят традиционните диорами?
За годишнината си музеят получи и още един подарък – съвременна концепция и тематико-експозиционна документация за представянето на природните богатства на Средна Стара планина. С помощта на финансовата подкрепа от Министерството на културата по проект „Обновяване на представянето на природното наследство на Средна Стара планина в залите на Природонаучен музей – с. Черни Осъм“, събрахме едни от най-добрите учени, архитекти и дизайнери в България. Концепцията вече получи много висока оценка от рецензентите и от редица външни за музея специалисти, което е добра основа за осигуряване на бъдещо финансиране за реализацията ѝ.
Основният акцент в новата експозиция ще бъде екосистемният подход на представяне на биоразнообразието. Нашите експонати вече ще бъдат представени в естествена среда и освен представителите на животинския свят, в същите местообитания ще бъдат показани и растенията, характерни за района, с макети, изработени по новия метод „Керамична флористика“. Важно е да отбележим тук, че ремонтът на сградата и обновяването на експозициите са два отделни процеса, които не се реализират едновременно. „Зелената“ сграда ще отвори врати за посетители през туристическия сезон на 2026 г. със старата си експозиция. Поетапно ще обновяваме пространствата, без да се налага следващо затваряне.
Как се справят „живите“ обитатели на музея (ако има такива в момента) по време на ремонтните дейности и дали и те усещат вълнението от промяната?
50 години история и духът на Черни Осъм
От училищна колекция до национален обект: Музеят започва от ентусиазма на Илия Илиев и неговите ученици. Как успявате да съхраните този автентичен дух на местната общност в ерата на модерните технологии?
Музеят е емблема на село Черни Осъм, витрина на Национален парк „Централен Балкан“ и съкровище за Община Троян. В архивите четем за духа на развитието, за надеждата – прави впечатление онази съзидателна енергия на цялата общност. Идеята и учителят Илия Илиев, единството на властите, доброволците от селото и вярата в бъдещето на тази мисия – това е вдъхновяващо!
Въпреки насадените представи, че това е само минало и живеем в трудни времена без развитие и перспективи, духът на черноосъмци не се е загубил. Община Троян и Министерството на културата ни подкрепят изцяло, посетителите се увеличават и успяваме да привлечем млади специалисти в музейното дело. 50 години по-късно може би живеем в малко по-сложен свят, трябва да се съобразяваме с възможностите и условията за финансиране на програмите, да преминаваме през тежки административни процедури за всяка малка крачка. Идеологическите конфликти на времето ни носят сянката на съмнение и разочарование, но когато нещата се случват, виждаме резултатите от усилената работа. Природонаучният музей в Черни Осъм става не само добър пример от миналото, а част от бъдещето на региона.
Емоционалната стойност: Кой е експонатът, който е оцелял през всичките тези 50 години и е най-ценен за историята на музея?
Много от експонатите са на повече от 50 години. Направи ми силно впечатление статия в „Троянски глас“ от 1970 г., в която обявяват, че е започнало проектирането на сградата: „Музеят в село Черни Осъм ще има свой дом“. Това означава, че музей е имало преди това, имало е експонати, имало е публика. За съжаление, методите на препариране от онова време не осигуряват такава устойчивост на експонатите и те имат своя срок на годност – при много от тях се виждат деформации на отделни части. Миналата година работихме усилено с реставратор за корекции на отделни експонати. Разработихме метод за омекотяване на кожите, но това ще бъде изключително скъп, трудоемък и бавен процес.
Междувременно работим усилено и за попълване на колекциите с нови препарати. Получаваме животни от Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ и други, пострадали при бракониерски лов, предоставени след полицейско разследване. Новите методи, които използва препараторът на музея, ще осигурят възможност за по-дълъг живот на експонатите. Фактор в опазването им е също и климатизацията на сградата. Досега, заради лошата изолация на дограмите, те са били подложени на влага и екстремни температурни разлики през сезоните, което също оказва влияние върху деформацията на кожите.
Образованието като мисия
Музеят „на път“: Докато сградата е затворена за ремонт, екипът Ви е изключително активен с изнесени програми в училища и детски градини. Как реагират децата, когато музеят „отива при тях“?
„Музеят на път“ е една много успешна инициатива, която се радва на голям интерес не само в Община Троян. Имаме много запитвания от съседни и по-далечни общини за посещение на нашите музейни педагози. Адаптирахме образователните програми за изнесено представяне и съобразено с учебното съдържание, се стараем да осигурим допълващ елемент с фокус върху природното богатство на Средна Стара планина и игрови подход при представянето на знания.
В момента имаме 10 образователни програми, подготвени за представяне в залите, в двора и в класната стая, което дава възможност на училищата да ни включват периодично в техните планове. В новата ни концепция са заложени повече от 30 образователни програми с възможност да допълваме съдържанието с актуални екологични теми през идните години.
Новите програми: Разработили сте нови образователни модули. Кои са темите, които най-много вълнуват съвременното поколение „Алфа“ – дивата природа, климатът или оцеляването в планината?
Образователните програми за лечебни, ядливи и редки растения вече се радват на голям интерес. Програмата, посветена на пчелите, очаква съвсем скоро своя дебют. На нашите сътрудници – учени, сме задали да изберат актуални за България екологични теми в тяхната област и да предоставят научно съдържание, което нашите музейни педагози да адаптират. Добър пример е темата за лешоядите – санитарите на гората, която също е в процес на разработване.
Оцеляването в планината не е част от темите на програмите ни. Уважението към планината и следенето на прогнозите за времето ще помогнат на всеки турист да не се налага „оцеляване“. Планината е гостоприемна за всички, които я уважават. Климатичните промени са много актуална тема. Опазването на дивата природа е тясно свързано с опазването на водните ресурси, чистотата на въздуха, чистата храна, здравето и качеството на живот на идните поколения. Разбирането на тази тясна връзка между всички елементи на заобикалящата ни среда и нашето бъдеще е посланието, което учени и експерти в цял свят отправят към обществото и което е припознато от музея в Черни Осъм.
Поглед към бъдещето (след юни 2026 г.)
Голямото завръщане: Кога очаквате да посрещнете първите посетители в Напълно обновената сграда и подготвяте ли специално събитие за „второто отваряне“?
Ремонтните дейности са към своя край. Екипът на музея ще има доста работа по възстановяването на експозицията. Както подчертах по-рано, музеят ще отвори със старата си експозиция. Тъй като по време на ремонта се наложи няколко пъти да местим нашите експонати в различни зали, за да ги запазим далеч от прах и възможно увреждане, почистването и връщането им по местата ще отнеме време.
С цел да се запази оригиналният вид на фасадите, на места беше положена вътрешна изолация, което ограничи пространствата на втория етаж и връщането на старите витрини е невъзможно. Те бяха вече амортизирани, стъклата им са помътнели и не даваха възможност за добра поддръжка. Имаме готов проект за новите диорами, но като начало посетителите ще могат да се радват на експонатите без старите постери и предвидените макети на тяхното местообитание. В първоначалния проект на сградата диорамите са вградени като архитектурно решение и вече са ремонтирани и готови да приютят експонатите.
Мечтата за разширение: Има ли надежда в близко бъдеще да бъде реализирана и „замразената“ през годините допълнителна сграда, за да се разгърне още повече потенциалът на музея?
Има надежда. Сградата вече има готов инвестиционен проект, но както споменах, живеем във времена, белязани от дълги административни процедури. За новата сграда също сме изготвили концепция на представянето и интериорен проект. Там ще бъде бъдещето, науката, разбирането на природата. Отново с представителите на растителното и животинското биоразнообразие на Средна Стара планина – част от съществуващите експонати са предвидени за тази зала, като е заложена изработката и препарирането на няколко нови екземпляра.
След няколко месеца работа върху новата ѝ визия вече не виждам просто строеж там – виждам я готова и както е заложено в концепцията ѝ от 1986 г., тя ще разшири и допълни експозицията на съществуващата сграда. За разширението е предвидено по-научно, образователно и специализирано представяне на същите теми, с по-голяма задълбоченост и аналитичен подход.
Посланието: Ако трябва да дефинирате мисията на музея в Черни Осъм за следващите 50 години само с три думи, кои биха били те?
Две. Природата учи.
