Малките „капитани“ на големите карти: Как децата от детските градини засенчиха гимназистите в Троян
Когато става въпрос за 135-годишна история, човек очаква да види прашни архиви и строги офицери. Вместо това, Денят на отворените врати във Военно-географския център (ВГЦ) в Троян се превърна в истински „празник на любопитството“, където най-малките дадоха урок по родолюбие и знания на големите.
Над 300 души преминаха през контролно-пропускателния пункт на поделението, за да се докоснат до магията на военната топография. Сред тях бяха ветерани, пропътували стотици километри, за да видят бившите си кабинети, и ученици от местните гимназии – СУ“Васил Левски“ , СУ“Свети Климент Охридски“ и ПГМЕТ Ловеч. Истинската изненада обаче дойде от най-малките – възпитаниците на детските заведения „Синчец“ и Детската ясла (Яслата).
„Какво е карта?“
Докато десетокласниците често свиваха рамене пред сложните термини, малчуганите от ДГ“Синчец не се поколебаха нито за миг.
„Питам ги какво е карта и децата от детските заведения веднага ми отговарят с подробности. В същото време питам 10-и клас – те се въртят и мълчат. Направо си казвам – малките отговаряха по-добре и от големите!“, споделя с усмивка и доза благородна завист майор Дочо Николов, който бе един от основните гидове в историята на службата.
Според него именно тези „малки капитани“ са се оказали най-подготвените и заинтересовани посетители, задавайки най-точни въпроси за това как се измерва земята.
От 1891-ва до ерата на GPS
Посетителите имаха рядката възможност да извървят пътя от първите ръчно начертани карти до съвременните натовски стандарти. На втория етаж бяха изложени тотални станции, GPS системи и прецизни електронни нивелири, които днес са основно оръжие на офицерите при обновяването на топографските карти.
Особен интерес предизвика Геодезическият и картографски фонд на третия етаж. Майор Николов разказа, че макар името му да е променено през 2012 г., той пази духа на стария музей на службата, чиято експозиция е подредена още през 1986 г. с помощта на експерти от Военноисторическия музей в София.
Среща на поколенията
Емоциите не спряха до техниката. Десетки бивши служители – офицери, сержанти и цивилни, дойдоха от Габрово, Казанлък и София, за да си припомнят годините на служба. Някои от тях не бяха прекрачвали прага на поделението от три десетилетия.
„Беше вълнуващо да видим колеги, които са напуснали преди 20 или 30 години, да се връщат тук с толкова спомени“, допълва майор Николов.
Денят завърши с посещение на музея на 34-ти пехотен Троянски полк, поддържан от дружество „Традиция“, с което гостите затвориха пълния кръг на военната история в региона.
В края на деня изводът бе един: Военно-географският център не просто чертае граници върху хартия, а гради мостове между миналото и бъдещето. А съдейки по искрите в очите на децата от „Синчец“ и от яслата, бъдещето на българската картография е в сигурни ръце.
