Съдия Антоанета Симеонова от РС – Троян спечели делото за клевети срещу местен издател

Три съдебни инстанции постановиха категорично и окончателно, че издателят на интернет сайт М. Д. е отговорен за причинени неимуществени вреди на съдия Антоанета Симеонова от Районен съд (РС )  – Троян. Върховният касационен съд (ВКС) сложи край на дългогодишния казус, като не допусна касационно обжалване и остави в сила решението, с което издателят е осъден да заплати на магистрата обезщетение в пълния предявен размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва и съдебните разноски.

Предисторията: Кампания от обиди след незадоволително съдебно решение
Атаките срещу съдия Симеонова започват в началото на 2020 г. Недоволен от постановено от нея решение по дело, по което е бил страна, собственикът и управител на електронното издание публикува в рамките на няколко месеца над 25 неподписани текста. В тях се съдържат тежки неверни и клеветнически твърдения, включително обвинения в корупция, както и поредица от унизителни и позорящи квалификации, целящи да уронят нейния професионален авторитет и лично достойнство.

За да защити името си, съдия Симеонова сама инициира проверки от компетентните органи, които доказват по безспорен начин, че тя не е извършила никакви неправомерни действия.

Случаят стига и до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), която след изслушване излиза с официална позиция, определяйки публикациите като директен опит за натиск и въздействие върху независимостта на магистрата и опасен прецедент, който подкопава доверието в съдебната институция и държавността.

Хронология на съдебната битка
През 2023 г. съдия Антоанета Симеонова завежда иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Процесът преминава през три инстанции, които единодушно застават зад правото на магистрата:

Районен съд – Луковит (Решение № 93/04.12.2024 г.): Уважава изцяло иска за сумата от 15 000 лева, като признава вината на издателя за 14 конкретни публикации. Съдът приема, че целта на текстовете не е била да информират обществото, а целенасочено да злепоставят съдията заради личното неудовлетворение на ответника от нейно решение.

Окръжен съд – Плевен (Решение № 369/29.09.2025 г.): Потвърждава изцяло първоинстанционния акт.

Върховен касационен съд (Определение № 2037/20.04.2026 г.): Не допуска касационно обжалване и затваря случая окончателно.

Опитът за излизане от отговорност и съдебното решение
В хода на делата ответникът М. Д. се е опитал да оспори авторството на статиите, аргументирайки се с факта, че те са били публикувани без подпис. Съдът обаче отхвърля тази теза. Позовавайки се на трайната практика на ВКС, магистратите приемат, че събраните косвени доказателства са напълно достатъчни, достоверни и свързани помежду си, за да се докаже без съмнение главният факт – публикациите са дело именно на управителя и едноличен собственик на сайта.

Съдебният състав подчертава, че отправените клевети за корупция и грубите обидни квалификации в медиите не представляват защитена от закона критика, а са противоправно деяние, нанесло сериозни морални и емоционални вреди на потърпевшата. С това решение съдът даде ясен сигнал, че свободата на словото не може да бъде параван за лично отмъщение, натиск над съдебната система и безнаказано уронване на човешкото достойнство.

Материалът е подготвен по информация на Окръжен съд – Ловеч