С песен, корен и памет: Село Белиш обедини поколения на традиционния си събор въпреки дъжда
Традиционният събор на троянското село Белиш се превърна в истински празник на българския дух, родовата памет и непреходния фолклор. Дъждът се опита да попречи, но Балканът доказа, че когато хората са сплотени, времето няма значение! Махала Маргатина събра десетки усмихнати лица, за да отпразнуваме заедно една забележителна годишнина и да докажем, че традициите са по-силни от капризите на времето.
Празникът бе открит с емоционални думи на благодарност между колеги и приятели. „Радвам се, че песента отново ни събра. Честит празник, бъди здрав и все така помагай на хората в добро и зло“, обърнаха се организаторите към присъстващите, давайки старт на богатата културна програма. За перфектния звук, доброто настроение и неуморните танци след официалната част се погрижи неповторимият Сунай Чалъков.
Събитието се осъществи с финансовата подкрепа на Община Троян и многобройни дарители, към които местната общност изразява своята огромна благодарност.
Легендите за името и „дървото на белишчани“
Белиш е село с вековна история, чието име е обвеяно в митове. По време на откриването бяха припомнени трите основни версии за произхода му:
От „беля“: Стара легенда разказва за заселването на района и за трагичен инцидент с умъртвена кадъна, скрита в дръвника на местен стопанин преди българска сватба от съседни жители на Добродан — събитие, донесло голяма „беля“ на селото.
От „бяло“: Географска версия, според която белеещите се отдалеч западни скали и накацалите по хълмовете бели къщи са дали първоначалното име „Бялото село“, прераснало по-късно в Белиш.
От латинското „бегликос“ (войнствен): Теория, поддържана от видния български философ и етнограф Найден Шейтанов, подчертаваща непримиримия дух на местните хора.
В сърцето на тазгодишния събор бе поставено специално изработено „Дърво на живота“, наречено „дървото на белишчани“ (или „Нишките на Белиш“). То събра в клоните си съдбите на поколенията през последните 420 години. Всеки гост и жител, който носи селото в сърцето си, имаше възможност да изпише собственото си име върху него и така да вдъхне живот на символа на родовите корени.
Родова памет: Историите на Ангелската и Вачевската махала
Прелистихме страниците на историята с вълнуващи разкази за миналото на местните махали, съхранили паметта за коравите балканджии:
Ангелската махала: Историята започва около 1790 г., когато Ангел Ненков, овчар на османските управници, е принуден да напусне имота си в днешния център на Троян, за да бъде построен там троянският конак (на мястото на днешния музей). След кратко пребиваване в Панамската махала, около 1800 г. той, съпругата му Съба и първородният им син Цаньо (живял цели 103 години) се заселват край извора „Чучура“. Петте им синове — Цаньо, Тодор, Мичо, Стойко и Герган — поставят началото на петте големи билишки рода: Цаньовци, Тодоровци, Мичовци, Стойковци и Гергановци.
Махала Вачевска (Вачовската): Разположена на 550 метра надморска височина с панорамна гледка към Куртовски и Гадевски връх, тя възниква в края на XVIII в. Нейният основател дядо Вачо, едър и снажен овчар, дошъл по тези земи от Македония. Родът пази жива легендата за съпругата му баба Дона, която в знак на протест срещу данъците поставила сланина на дъното на съда със сирене, предназначен за занаятчиите от конака в Калейца. Разгневените заптиета открили измамата и убили дядо Вачо, превръщайки го в символ на свободолюбивия дух на Белиш. Родовата линия днес продължават неговите потомци Страцимир, Христо, Василена, Калина, Матей и Александър.
Забравеният герой Христо Акимов – Ковача
По време на събора бе разказана и малко известната, но героична история на Христо Акимов Ковашки, роден около 1830 г. в Новата махала на село Белиш. Внук на бежанец от Дебърско (Македония), Христо изгражда воденица и става майстор на хладни оръжия, ками, саби и ремонт на пушки за революционерите в Троян, Ловеч и Севлиево.
Като член на Троянския революционен комитет, основан от Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи, Христо Акимов често е укривал Апостола в специална ниша в кочината или в голяма каса в дома си. Именно край неговата воденица, увити в зебло, са били зазидани пушката и вярната сабя на Левски. След погрома на Новоселското въстание през май 1876 г., Христо е арестуван и жестоко изтезаван в Троянския конак. Освободен след султански ферман под натиска на западните дипломати, той остава полусакат с ръцете до края на дните си, но не напуска Белиш дори по време на Освободителната война.
Музика, театър и разтърсваща кулминация
Музикалната и артистична програма на събора предложи изключително разнообразие и емоционални върхове. Публиката се разтанцува с прекрасните деца от фолклорен ансамбъл „Траяна“ и се възхити на момичетата от школа „Песенна шевица“ (към НЧ „Наука – 1870 г.“ – гр. Троян), които заредиха присъстващите с енергията на автентичния ни фолклор.
Всички присъстващи се развълнуваха дълбоко с вечното стихотворение на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща“, изпълнено с изключително чувство от младия талант Марио Стратев.
За празничното настроение допринесе и забавната част на програмата — публиката се смя от сърце със скеча на театралите от читалището в село Орешак, които пресъздадоха автентични и забавни битови сцени. Веднага след тях присъстващите се насладиха на изисканите изпълнения на оперетна формация „Кантабиле“. Сред емоциите на деня си имахме и специална рожденичка — Силвия, която получи сърдечни поздрави от сцената.
Абсолютната кулминация на празника обаче бе гостуването на нашия сънародник и оперен певец от Барселона – Пламен Папазиков (част от Трио „Белиш“). Неговото изпълнение на прочутата ария „Nessun Dorma“ бе толкова мощно и завладяващо, че буквално разтърси Балкана и изправи публиката на крака под дъжда.
Разгледайте най-вълнуващите и споделени моменти от този незабравим ден в нашия фотоалбум!
