16-ите „Празници на изкуството“ във Врабево събориха огради и отвориха диалог за паметта

На 26–27 юни 2026 г. троянското село Врабево за 16-и пореден път се превърна в туптящото културно сърце на региона, домакинствайки традиционните „Празници на изкуството“. Тазгодишното издание премина под знака на една от най-парещите теми на съвремието ни – диалогът като единствено средство за хармонично съжителство, събаряне на различията и съхраняване на историческата памет.

Програмата стартира атрактивно още в петък вечерта (26 юни), когато при смрачаване зрелищно огнено шоу на площада в центъра на селото даде символичен старт на арт форума.

Традиционното откриване в арт дворовете бе изпълнено с емоция и признателност към хората, които поддържат този културен огън вече десетилетие и половина. Кметът на село Врабево, Мария Михова, изрази своята дълбока благодарност към организаторите – проф. Аксиния Джурова, проф. Владо Игнатовски, Силвия, Зори и творческото семейство Аджичи:

„Благодаря за възможността Врабево за 16-а поредна година да има тази изложба в двора. Какво да кажа – тази година мотото „Диалогът“ говори достатъчно. Радвам се, че продължавате да водите този диалог точно тук при нас. С изложбата в двора всяка година във Врабево даваме старт на нашите летни културни празници и се надявам това да бъде нестихващ извор. Извор за творците, извор за всички нас, извор за идните поколения.“

Мария Михова пожела на гостите и местните жители в края на всеки месец юни да намират причина „да се навъртат насам“, за да усещат живия пулс на изкуството, което се случва „тук и сега“.

В тазгодишните изложби се срещнаха творци от различни поколения и националности, чиято възрастова граница обхваща повече от половин век. Врабево даде сцена както на утвърдени имена, така и на млади надежди. Сред основните акценти в експозицията бяха творбите на:

• Еми Аджичи – най-младият творец в тазгодишното издание (едва на 20 години);
• Любен Генов (председател на СБХ);
• Хари Арабян;
• Галя Шехирян (празнуваща своя 70-годишен юбилей);
• Гълъб Гълъбов (също на достолепните 70 години).

Организаторите умело защитиха тезата за връзката между диалога и паметта. По думите на известния изкуствовед проф. Аксиния Джурова, ако просто отворим очите си за културните аналогии, непознатото днес бързо ще се окаже добре познато.

Основната експозиция на празниците майсторски използва метафората за палимпсестите – онези древни ръкописи, върху чийто изтрит с времето текст е писано наново, – за да заговори за пластовете на човешката душа. Изложбата постави болезнена диагноза на съвременния свят: днес сякаш сме „по-малко човеци и повече същества в преход“. Изгубени в симулативния, дигитален свят, ние преминаваме през тиха вътрешна мутация, в очакване на една втора среща със себе си, която… носи усещането за предизвестен край.

Платната и експонатите преведоха зрителите през различни исторически и духовни слоеве на времето, за да им напомнят, че каквато и мъдрост да носят старите ръкописи, решението на кризата не е скрито в древните книги, а в самите нас. Но за да приемем тази оголена истина, се изисква чист, човешки кураж.

Изкуството като пророчество и отпор срещу помразата
При официалното откриване на събитието, проф. Аксиния Джурова акцентинат именно върху крещящата нужда от свързаност и общуване в днешното общество:

„Ние решихме, че е хубаво да напомним, че без диалог нищо не става. Помразата между хората продължава, деструкцията на изкуството също, а изкуството наистина е един голям диалог. Първо, диалог на самия художник със себе си; второ – с обществото, в което живее, и времето, което му поднася събития, на които трябва да реагира.“

Според проф. Джурова истинското изкуство е призвано да бъде профетично (пророческо) – да възвисява хората и да им дава надежда за бъдещето, подобно на вярата и религията.

Домакинът на събитието, проф. Владо Игнатовски, сподели пред гостите емоционален спомен за това как е започнало всичко от една вечер в Троянския манастир при покойния игумен дядо Нестор, и отправи силно послание към присъстващите:

„Направихме нещо важно – съборихме ограда. Оградите, да! Това ви го пожелавам: събаряйте огради, гостувайте, бъдете заедно. Това е най-важното.“

Силно присъствие на троянската художествена школа
Изложбата остана вярна на традицията си да поддържа и показва местната творческа среда. В дворовете бяха експонирани произведения на двама изключителни автори, завършили Националното училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян – Любо Генов и Георги Маринов.

Проф. Джурова описа творчеството на Любо Генов като майсторско потъване в светлина и слоеве, улавящо структурата на старите византийски мозайки. В малката галерия пък бяха изложени изящната живопис и смайващите „привидения от стъкло“ на Галя Шехерян. „Майсторите на Троянската керамика да видят как може да има и майстор на стъклото“, допълни с възхищение проф. Джурова.

Кметът на Община Троян, Донка Михайлова, изрази своята дълбока признателност към организаторите за това, че превръщат Врабево в ежегоден притегателен център за висше изкуство:

„Празник е! Безкрайно благодарна съм на професор Джурова, на професор Игнатовски и на семействата им за това, че ни подаряват тези празници. Като кмет аз много оценявам това, че толкова много красота, толкова много изкуство се събира в едно село, защото вярвам, че хората навсякъде имат потребност от допира до изкуството, от докосването до красотата.“

Авторите в изложбата не предложиха готови формули, нито спестиха неудобните въпроси. Останалите нива на посланията в „палимпсестите“ бяха оставени изцяло на посетителите – те да ги прочетат, изживеят и преоткриват според собствената си сетивност.