Гордостта на Троян: Християна Христова – момичето с 100 точки на матурата по БЕЛ и мечта за правото

Започваме поредица за вдъхновяващите млади хора на Троян с първенеца на випуска от СУ „Васил Левски“
Младите, умните и амбициозните хора са най-ценният капитал на нашия град. Те са тези, които ни карат да се гордеем и ни дават увереност в утрешния ден. С гордост поставяме началото на една нова поредица от публикации, посветена на тазгодишните първенци на випуските в средните училища в Троян – тези, които доказаха, че с труд, постоянство и дисциплина върховете са постижими.

Първият ни разказ е посветен на една изключителна млада дама – Християна Стефанова Христова, бивша ученичка от 12. А клас, първенец на випуска на СУ „Васил Левски“ и носител на престижната награда „Знание“.

Християна завършва средното си образование с пълен отличен успех 6.00 от курса на обучение, има отличен 5.52 на матурата по география и постига абсолютния връх от 100 точки (Отличен 6.00) на Държавния зрелостен изпит по Български език и литература! Жителите на Троян я познават добре – тя е неизменна част от събитията на общината като харизматичен водещ и талантлива актриса, а наскоро представи училището си и в национален конкурс с прецизно и въздействащо рецитиране на творба, посветена на Батак.

Днес ви срещаме отблизо с Християна Христова, за да ни разкаже за цената на успеха, укротяването на думите и пътя към Софийския университет.

1. За успеха на матурата по БЕЛ и любовта към езика
– Резултат от 100 точки на матурата по БЕЛ е изключително постижение. Кога разбра, че имаш толкова висока оценка, каква беше първата ти реакция и на кого се обади първо? Писането на аргументиран текст често е препъникамък за мнозина.

 Разбрах резултата, докато бях в колата с най-добрата си приятелка. Десетки пъти си бях представяла този момент, но когато той наистина настъпи, бях обзета от напрежение. Не усещах, че след секунди ще видя резултата, за който бях работила две години. В мига, в който зърнахме оценката ми, и двете се разплакахме. Бяха ни нужни няколко минути, за да осъзнаем какво видяхме. Просто стояти в мълчание, без да можем да кажем и дума. Това беше момент, който никога няма да забравя… Истината е, че ми бяха нужни няколко дни, за да проумея, че най-голямата ми цел е вече реалност.

Когато успях да се съвзема от емоцията, първо се обадих на семейството си и на най-близките си приятели. Те преживяваха всеки етап от този път заедно с мен – споделяха напрежението, съмненията и надеждите ми. Затова оценката ми прерасна в щастие за всички хора, които вярваха в мен.

– Каква тема ти се падна и как успя да „укротиш“ думите, за да стигнеш до този перфектен резултат?

Темата за интерпретативно съчинение беше „Пътят към себе си“ по „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков. Иронията е, че това беше единствената от всичките 27 творби, която не исках да ми се падне… Е, по закона на Мърфи понякога животът има особено чувство за хумор. Ако мога да кажа, че се гордея с едно – то е с това, че запазих самообладание и не изпаднах в паника, когато видях темата.

Но за да постигна тaзи емоционална устойчивост (с която обикновено не мога да се похваля), ми костваше месеци наред психическа подготовка, за да открия увереността и спокойствието си по време на изпита. Въпреки това не мисля, че има универсална рецепта за добър текст. Сериозната литературна култура, увереното боравене с езика и добрата аргументация са нужните компоненти за успешното съчинение. А зад всичко това, разбира се, се крият часове четене, писане и пренаписване…

– В дигиталното време, в което живеем, езикът ни често бива съкращаван и променян. Какво е за теб българският език – просто учебен предмет или нещо много по-дълбоко?

Българският език е свързващото звено, което прави отделните хора общество. Той е начинът, по който мислим, изразяваме себе си, съществуваме. Родният език има сакрално значение за нашата нация като цяло, затова трябва ревностно да го пазим неопетнен от дигиталния свят, в който живеем.

– Има ли учител по БЕЛ, на когото искаш да благодариш публично за подкрепата и подготовката?

Предпочитам да благодаря на всички учители, които през годините са били част от пътя ми. Всеки от тях е оставил по нещо ценно у мен, което е спомогнало за моето изграждане като личност и отношението ми към света и образованието в частност.

2. Пътят към златния медал (Трудът зад кулисите)
– Златният медал от училище е символ на постоянство през всичките години, а не само на финала. Имаше ли моменти, в които ти е било трудно да съчетаваш всичко, и какво те мотивираше да не свалиш летвата?

Винаги има трудни моменти, но те никога не трябва да са причина за отказване. Дори най-лошият ден продължава само 24 часа, а след него идва нещо напълно различно. Моите амбиция, самокритичност и перфекционизъм са движещата ми сила, а мотивацията е само искрата, която припламва от пламъка на постоянството и вярата.

– Как изглеждаше ежедневието ти през последната година? Как се балансира между подготовката за матури, оценките в училище и… правото на един млад човек да има социален живот и време за приятели?

Често личният ми живот страдаше от поставената висока летва. Попадах в емоционални бездни, загубих приятели, бях неразбрана и отхвърлена… Но понякога това е цената на мечтата. Затова, ако мога да върна времето назад, бих взела същия избор.

– Какво за теб тежи повече – талантът и вродената интелигентност или чистата дисциплина и труд?

Винаги съм казвала, че талантът е само потенциал за развитие, но ако не е подплатен с труд и постоянство, той се превръща в пропиляна възможност.

3. Училищните спомени и местната среда
– Кой е най-ценният урок, който научи извън учебниците през тези години в училище?

Научих, че най-важното в живота е да си добър човек. Защото именно животът е едно колело. Днес си горе. Утре си долу. Ако си добър човек, когато си долу, винаги ще има някого, който да ти подаде ръка.

– Ако трябва да опишеш твоя випуск или твоя клас с три думи, кои биха били те?

Пъстър. Забавен. Любим.

– Градът ни и училището често раждат таланти. Усещаше ли подкрепата на училищната общност и на хората около теб по пътя към този успех?

Да. Винаги е по-леко да вървиш напред, когато имаш вярна опора зад гърба си. Благодаря!

4. Поглед към бъдещето
– Накъде след златния медал? Имаш ли вече избрана специалност и университет, в който искаш да продължиш образованието си?

Следващата ми главна цел се очертава реализирането ми като дипломиран юрист. Избрах да продължа образованието си в Софийския университет със специалност „Право“ и вярвам, че това е пътят, по който искам да вървя занапред.

– Къде виждаш себе си след 5 години – тук, в България, или в чужбина?

 В България. Обичам страната си и не искам да я напускам. Тук е моят дом.

5. Лично и вдъхновяващо (За финал)
– Ако можеше да се върнеш назад в първия учебен ден в гимназията, какъв съвет би дала на своето по-младо „аз“?

Вярвай! Вярвай! Вярвай!

– Какво би казала на по-малките ученици, които сега гледат към твоя успех и си мислят, че е „непостижимо“ да си отличен по всичко?

 Дисциплината, трудът и вярата са по-силни от всяко съмнение. Бъдете упорити, бъдете борбени, вярвайте в себе си и в доброто и успехът сам ще дойде при вас!

– Коя е книгата (или авторът), която е оставила най-ярък отпечатък в съзнанието ти до момента?

Трудно ми е да посоча само една книга или един автор, защото вярвам, че различните четива ни намират в различни моменти от живота ни и оставят своя, уникална следа във всеки от нас. Литературата е едно от най-големите богатства на човечеството, защото тя е наука за миналото, наука за въображението, наука за човека.

– А сега накъде?

 Напред. Всяка постигната цел не е крайна спирка, а начало на нов път. А хоризонтът винаги се отдалечава точно толкова, колкото сме готови да вървим към него.