Ентусиазъм, дисциплина и архитектура на мечтите: Историята на Мария Киримова – първенец на Випуск 2026

Позната на мнозина като участник и двигател на много дейности, инициативи и събития в града, Мария  Киримова е следващият млад човек от Троян, който ще представим днес. Тя е ярък пример за изключително силен младежки дух, ентусиазъм и всеотдайност. Първенец на Випуск 2026 г. (XII „а“ клас), на СУ“Свети Климент Охридски“ – Троян,  Мария завършва с пълен отличен успех както в училище, така и на ДЗИ. Тя е председател на Ученическия парламент, дългогодишен дебатьор, носител на престижните награди „Бризби“ (два пъти), наградата на проф. Гаврилов и отличие от кмета на града след участието си в инициативата „Кмет за един ден“. Зад гърба си има и десетки призови места в състезания по математика, английски, история и ИТ.
Постигнатият от нея резултат от 95 от 100 точки на матурата по БЕЛ е изключително постижение. За труда зад кулисите, любовта към българския език и житейските уроци Мария споделя своята вдъхновяваща история.

Пътят към перфектния резултат на ДЗИ по БЕЛ
Развоят на събитията около научаването на високата оценка се оказва изключително динамичен. В деня, в който излизат резултатите от матурите, Мария е на друг изпит – шест часа в зала.

„Излязох напрегната, изморена и твърде фокусирана върху изпита все още, за да мисля за оценки. Когато включих телефона си, видях, че петима души вече бяха опитали да се свържат с мен, за да ми съобщят, че резултатите са качени. Първата ми реакция беше да потисна любопитството, имах нужда да отдъхна от току-що изпитаните емоции, преди да насоча вниманието си някъде другаде.
В двора на университета всички проверяваха резултатите си. Въпреки че бях решила да изчакам, за да се успокоя, не издържах и отворих системата. В продължение на няколко секунди просто стоях. Еуфория ме обля и някак си не реагирах. По-късно си дадох сметка, че всъщност съм постигнала това, за което съм се подготвяла толкова време.
Първият човек, на когото се обадих, разбира се, беше майка ми. Нейните думи ми вдъхнаха още по-голяма увереност. Въпреки че тя беше изключително щастлива от резултата ми, знаех, че независимо от него, тя щеше да ме подкрепи и окуражи.“

На изпита се пада темата за есе „Авторитетите днес“, която се оказва изключително благоприятна за нея, тъй като я приема присърце. Писането на аргументиран текст често е препъникамък за мнозина, но Мария споделя своята формула за укротяване на думите:

„В началото ми се появиха много, много идеи и започнах да записвам. За мен най-ефикасният вариант да подредиш мислите и думите си е да ги опишеш някъде и след това да ги синтезираш. Гледайки ги на листа, започваш да виждаш връзките помежду им и мислиш какво искаш да постигнеш с текста си. След като помислиш за тези неща, просто започваш да подчиняваш думите на целта си. Защото думите са колкото мощен, толкова и коварен инструмент. Затова за мен е много важно да имам ясен план какво искам да внуша и тогава да оставя думите да се появяват.
Винаги съм била много голям фен на аргументираните спорове и разговори, затова и дълги години участвах в клуб „Дебати“. Да поставям тезата си и да я защитавам не ми е непознато. Съчетавайки това с умението да се изразявам, постигнах тези резултати. За мен есето е предпочитаният вариант, защото оценявам свободата за идеи в него.“

Българският език като корен и магия
В дигиталното време, в което живеем, езикът ни често бива съкращаван и променян. За Мария обаче българският език е нещо милиони пъти по-дълбоко и ценно от просто един предмет в училище.
„Непрекъснато защитавам тезата си пред приятели и познати, че е изключително важно какво изричат на глас. Думите имат силата да привличат. А нашият език е магичен. Носи една неповторима звънливост и звучност. Самият той проектира около себе си щастие, радост, благоденствие. Имаме привилегията да говорим толкова богат език като българския. И трябва да се възползваме от нея, защото е срамно да не познаваме собствения си език, който е и коренът ни, носещ нашата история и минало. Мога да говоря дълго за силата на думите и езика ни, но ще кажа само, че българският език трябва да бъде оценяван като такъв.
В интерес на истината, попаднах на изключителни личности, освен прекрасни учители, които ми показват силата на езика ни. Няма да назовавам имена конкретни, защото са много преподавателките, които са ме обогатили. Искрено благодаря на всяка една от тях за усилията им и ентусиазма, с който подхождат.“

Трудът зад кулисите и балансът в ежедневието
Златният медал от училище е символ на постоянство през всичките години, а не само на финала. Пътят на Мария не е лишен от трудности, но тя вярва, че именно в тях човек израства, мобилизира се и открива истинските си възможности, определяйки препятствията като много ценен учител.
„Когато ми е било трудно да съчетавам всичко, просто приоритизирам най-належащото и най-ценното и компенсирам за другото на по-късен етап. Мотивацията е нещо много субективно. Чувството за отговорност към самата мен и осъзнатостта ми ме тласкат към постиженията ми. Въпреки това аз съм изключително ентусиазирана за всичко, което ми се случва, за всяко нещо, което наистина ми грабне интереса и любопитството, и това също е моята движеща сила. Общо взето разумът и чувствата ми много рядко вървят в различни посоки, през по-голямата част от времето са в хармония и затова постигам каквото си наумя.“
През последната година ежедневието ѝ е било изключително интензивно, изискващо постоянен фокус и разпределение между матурите, оценките и социалния живот:
„Силно вярвам, че щастието се крие в хармонията. През последната година нямах ден свободно време, винаги имах за какво да се подготвям, какво да усъвършенствам и върху какво да се фокусирам. Постоянната мисъл, че винаги има какво да върша, не ми позволяваше да се отпусна. В един момент обаче усетих, че нямам избор и е просто задължително да си почина, тъй като вече не бях достатъчно пълноценна. Щом си дадох сметка за това, започнах да организирам времето си много по-добре и да отделям време за отдих. Изключително благодарна съм на приятелите си за разбирането, което проявиха, подкрепата и това, че бяха до мен.“

Запитана за това кое тежи повече по пътя към успеха – талантът или дисциплината, Мария е категорична:
„Талантът е допълнителен ресурс, с който да работим. Той сам по себе си не може да се превърне в нещо. Затова трудът и дисциплината са основният двигател на успеха. Защото постоянството компенсира таланта, който не се движи.“
Извън учебниците и дефинициите училищните години носят на Мария и най-ценните житейски уроци – че провалът не е противоположното на успеха, а е част от него. Светът не е черно-бял и не всичко може да бъде събрано в дефиниция: „Научих се да се вглеждам в същността на нещата и да се адаптирам към тях, без да бъда крайна и да търся конкретни рамки“. Трите думи, с които описва своя випуск и клас, са съдържателни и силни: „Непримирим, непресторен и незаменим“.
Успехът на Мария е подкрепен и от усещането за силното троянско общество. Тя споделя, че градът е място с много силна общност, подкрепяща всяко добро, случващо се наблизо. „Откакто съм дошла, винаги съм усещала подкрепа, за което сърдечно благодаря! А училището ми е зад гърба ми винаги, когато имам нужда или не“, допълва тя.

Накъде след златния медал?
След завоюваното отличие Мария е избрала да продължи образованието си по специалност „Архитектура“ в УАСГ (Университет по архитектура, строителство и геодезия). Тя открива дълбока връзка между бъдещата си реализация и езиковата култура:
„Според мен всяка професия изисква компетенция с езика, защото човек мисли с думи. Колкото по-богат и структуриран е езикът на един професионалист, толкова по-ясна, логична и мащабна е неговата мисъл. Без добър език дори най-гениалната идея остава затворена в главата ти.“
Погледът ѝ за следващите пет години е изцяло свързан с родината: „Влюбена съм в страната ни и искам да допринасям за нейното развитие. Пък и образованието ми е повече от 5 години, така че със сигурност ще съм си у дома тогава“.

Лично и вдъхновяващо за финал
Ако имаше възможност да се върне назад към първия си учебен ден в гимназията, съветът към нейното по-младо „аз“ би бил кратък и категоричен: „Стъпвай смело, няма страшно!“. Към по-малките ученици, за които подобен успех изглежда „непостижим“, Мария отправя силно послание:
„С търпение, постоянство и желание няма недостижими цели. Ако вярвате силно в нещо и искате то да се случи, вие сте двигателят за това. Агитирам към това никога да не си мислите, че потенциалът ви е лимитиран. Можете всичко! Вървете с тази мисъл!“

За нея литературата остава изключително пространство, където всяко произведение влияе различно в отделните житейски етапи. Тя признава, че няма една-единствена книга, оставила най-ярък отпечатък, но винаги предпочита да чете на български език:
„Има книги, които съм чела, написани с такава езикова прецизност – всяка дума е подбрана перфектно. Има други, които провокират много дълбоки размисли. И между другото, лично аз предпочитам да чета на български. Много често напоследък чета и на английски, но не ми се е случвало книга, която чета на език, различен от българския, да ми повлияе по-емоционално от такава, преведена или пък, още повече, написана на български. Така че – още един пример колко е важен езикът.“

А на въпроса „А сега накъде?“, първенецът на випуска отговаря с устрем, който обещава нови върхове:
„Сега само напред и нагоре. Както досега! Продължавам да се наслаждавам на всички възможности, които животът ми поднася, и да гоня върховете.“