Пътят на едно вдъхновение: Дениса Иванова – между златния медал в училище и „Пътят навътре“ в изкуството

Тя е млада, талантлива, различна и изключително амбициозна. Името на Дениса Иванова вече се произнася с респект в артистичните среди на региона, след като през изминалата 2025 година завоюва специалното отличие за млад автор в престижната изложба-конкурс „Троянски майстор“.

Само преди месец, на 14 юни, НУПИ „Проф. Венко Колев“ изпрати своя пореден силен випуск абитуриенти, сред които Дениса блесна не само със своя отличен успех и заслужен златен медал за академични постижения, но и с втората си самостоятелна изложба. Експозицията, озаглавена „Пътят навътре“, бе открита в препълнената зала-галерия „Портата“ на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в село Орешак, събирайки на едно място преподаватели, съученици, творци и любители на изкуството.

Днес ви срещаме с Дениса, за да ни разкаже как се съчетават изпитите, изкуството, приятелите и какво е усещането да вървиш по своя собствен „път навътре“.

За силата на думите и учителите с главно „У“
Дениса, какво е за теб българският език – просто учебен предмет или нещо много по-дълбоко? Има ли учител по БЕЛ, на когото искаш да благодариш публично за подкрепата и подготовката?

Да, имам учители, на които съм много благодарна. Още в 6. и 7. клас имах щастието да ходя на уроци при госпожа Радостка Петкова – преподавател, който постави една стабилна основа на моите знания и грамотност, които ще ми служат цял живот.

В гимназията, с госпожа Лина Борджиева, открих по-дълбоката страна на литературата и езика. Тя ме научи да мисля, да пиша и да изразявам себе си по-свободно. Вдъхнови ме да пиша есета, стихотворения и да развивам изказа си. Показа ми изключително високо ниво, което винаги ще ми бъде за пример и мотивация.

Пътят към златния медал: Трудът зад кулисите
Златният медал от училище е символ на постоянство през всичките години, а не само на финала. Имаше ли моменти, в които ти е било трудно да съчетаваш всичко, и какво те мотивираше да не свалиш летвата?

Да, имало е моменти, в които беше трудно да съчетавам училището с други ангажименти. Това, което ме мотивираше в такива моменти, беше чистото желание винаги да давам и да показвам най-доброто от себе си.

Как изглеждаше ежедневието ти през последната година?

Последната година беше изключително динамична и натоварена. Денят ми беше запълнен с училище и сериозна подготовка за държавните зрелостни изпити. Отделно от тях, вложих огромно старание в организирането на втората си самостоятелна изложба „Пътят навътре“. Бях водена от силното желание да творя и да създам изкуство, което да споделя с останалите.

Как се балансира между подготовката за матури, високите оценки и… правото на един млад човек да има социален живот и време за приятели?

Стараех се да си организирам времето добре и да си поставям ясни приоритети. Вярвам, че добрите резултати не изискват задължително да се лишиш от всичко останало. Винаги намирах време за приятелите и семейството си, защото именно те ми дават необходимата мотивация и баланс.

Кое тежи повече на везните – талантът и вродената интелигентност или чистата дисциплина и труд?

Със сигурност и талантът, и трудът са важни, но аз бих избрала едно трето нещо – вдъхновението и желанието да постигнем нещо. Именно те ни мотивират да бъдем дисциплинирани, да полагаме усилия и да развиваме способностите си. Вярвам, че всеки човек е роден с разум и потенциал, а това, което прави истинската разлика, е как избира да ги използва.

Училищните спомени и подкрепата на Троян
Кой е най-ценният урок, който научи извън учебниците през тези години в училище?

Че във всеки един човек се крие потенциал.

Ако трябва да опишеш твоя випуск или твоя клас с три думи, кои биха били те?

Различен, вдъхновен, амбициозен.

Училището и градът ни често раждат таланти. Усещаше ли подкрепата на училищната общност и на хората около теб по пътя към този успех?

Да, и съм изключително благодарна за това. Подкрепата на учителите, семейството и приятелите ми ми даваше увереност и сили да продължавам напред. Смятам, че всеки един успех е резултат не само от личните усилия, но и от подкрепата на хората, които вярват в теб.

Поглед към бъдещето: Изкуството като съдба
Накъде след златния медал? Имаш ли вече избрана специалност и университет, в който искаш да продължиш образованието си?

Бих искала да продължа образованието си в Нов български университет (НБУ), специалност „Визуални изкуства“ с модул „Керамика“. Това е сферата, която истински ме вдъхновява и ми дава възможност да развивам творческите си идеи и практически умения.

Значи бъдещата ти реализация няма да ни изненада – тя е твърдо свързана с изкуството?

Със сигурност искам да продължа с изкуство – то е неотменна част от моя живот. То ми позволява най-пълно да развия своята креативност и да материализирам идеите си.

Къде виждаш себе си след 5 години – тук, в България, или в чужбина?

Бих искала да остана свързана с България. Също така обмислям възможност за магистратура в чужбина, за да натрупам нов опит, контакти и да разширя знанията си. За мен е изключително важно постоянно да се развивам и да надграждам това, което вече съм започнала.

За финал: Лично и вдъхновяващо
Ако можеше да се върнеш назад в първия си учебен ден в гимназията, какъв съвет би дала на своето по-младо „аз“?

„Можеш, вярвам в теб!“

Какво би казала на по-малките ученици, които сега гледат към твоя успех и си мислят, че е „непостижимо“ да си отличен по всичко и едновременно с това да твориш?

Бих им казала, че най-важните оценки не се намират в дневника.

Коя е книгата или авторът, оставил най-ярък отпечатък в съзнанието ти до момента?

Всяка една прочетена книга оставя своя отпечатък и се превръща в част от моя личен поглед върху света.