
Емили Луканова: За любовта към думите, музиката на тромпета и физиката
70 точки на матурата по български език и литература е постижение, което не се достига лесно. Когато към него добавиш плакет за отличен успех от училище, денонощен труд, участие в Представителния общински духов оркестър и мажоретки на Троян и избор да продължиш с физика и математика в Софийския университет – получаваш портрета на един вдъхновяващ млад човек, Емили Луканова, зрелостник и първенец на випуска на Професионалната гимназия по механоелектротехника „Акад. Ангел Балевски“ в град Троян. Разговаряме за трудностите зад кулисите, за силата на дисциплината и защо бъдещето му е свързано именно с България и Троян.
За успеха на матурата по БЕЛ и любовта към езика
Емили, кога разбра, че имаш 70 точки на матурата по БЕЛ, и каква беше първата ти реакция? На кого се обади първо?
— Когато видях оценката си, първоначално не можех да повярвам, че това наистина се случва! Проверих няколко пъти дали това е моята оценка. Първо се свързах със семейството си. Писменият текст често е препъникамък за голяма част от учениците, но реално не е толкова сложно – нужно е човек просто да не се притеснява, смело да пише и да изразява мнението си.
Падна ти се темата „Авторитетите днес“. Как успя да „укротиш“ думите за този резултат?
— Това е тема, която в днешно време се среща все по-често в ежедневието ни. Не ми трябваше много време – веднага започнах да пиша, а думите просто се нареждаха една след друга. Често се случва мисълта да върви по-бързо от ръката. С течение на времето се научих как мисълта и ръката ми да вървят в пълен синхрон.
Какво е за теб българският език – просто учебен предмет или нещо много по-дълбоко?
— Не бих казала, че българският е просто учебен предмет. Той е средство, чрез което комуникираме, споделяме и оставаме единни. Българският език е част от нашата идентичност, история и култура.
Има ли учител, на когото искаш да благодариш публично?
— Бих благодарила на абсолютно всеки един от моите учители! Всеки от тях даде от своите знания и умения, за да стигна дотук. Всеки първо ме научи как да се справям с трудностите, а след това ми преподаде едни от най-важните уроци – както от учебния материал, така и за живота. Със сигурност няма да помня всяка оценка в училище, но ще помня всеки един от тях.
Пътят към успеха: Трудът зад кулисите
Златният медал е символ на постоянство. Имаше ли моменти, в които ти беше трудно, и какво те мотивираше да не свалиш летвата?
— Трудности винаги има. Имало е моменти, в които ми е било трудно, но никога дотолкова, че да се откажа. Винаги успявах да удържа фронта. Мотивираше ме желанието да стигна до този момент честно и без падения. Основната подкрепа за един ученик идва от семейството, но също и от постоянството в училище. Когато понякога забавях крачката, до мен винаги беше класният ми ръководител с думите: „Знам, че можеш, не се отказвай!“
Как изглеждаше ежедневието ти през последната година и имаше ли време за социален живот?
— Беше истинска въртележка! Ежедневието ми се въртеше около това да не изпускам учебния материал сутрин, а следобед да се отдам на музиката. През 2022 г. започнах да свиря на тромпет в Представителния младежки духов оркестър с мажоретки – гр. Троян и прекарвах по-голямата част от свободното си време там. Не отделях много време на приятели, но това да бъда постоянно между училището и оркестъра ме изгради като човека, който съм днес.
Емили, кое тежи повече – талантът или чистата дисциплина и труд?
— Бих казала талантът, защото той изисква постоянно поддържане. За мен дисциплината се гради – тя е уважението и респектът към учителя и родителите. Никога не са ми тежали нито дисциплината, нито трудът – те са сред нещата, на които държа най-много.

Училищните спомени и местната среда на Емили Луканова:
Кой е най-ценният урок, който научи извън учебниците?
— Добротата, уважението и това да подадеш ръка, когато някой е в труден момент.
Кои са трите думи, с които би описала твоя клас?
— Див, весел, задружен!
Усещаше ли подкрепата на училищната общност и хората в Троян?
— Определено, да. Без тази подкрепа стигането до тук щеше да бъде много по-трудно.
Поглед към бъдещето
Накъде след завършването? Хуманитарни науки, изкуство или нещо съвсем различно?
— Избрах точната наука, а изкуството (тромпета) ще остане моето любимо хоби. Започвам обучението си в Софийския университет със специалност „Физика и математика“.
Къде виждаш себе си след 5 години?
— Разбира се, че в България!
За финал: Лично и вдъхновяващо
Какъв съвет би дала на своето по-младо „аз“ в първия учебен ден в гимназията?
— Продължавай, въпреки трудностите!
Какво би казала на по-малките ученици, за които твоят успех изглежда „непостижим“?
— Оценката е просто число. Важно е не каква оценка имаш, а какво си разбрал, запомнил и научил.
Коя книга е оставила най-ярък отпечатък в съзнанието ти?
— Всяка книга има своя чар и богати истории. Книгата, която остави силна следа у мен, е „Падение и спасение“ на Весела Тотева. Това е история за реалността, от която научих колко лесно човек може да падне на дъното и колко по-трудно е след това да се изправи.
А сега накъде, Емили?
— Продължавам образованието си, а след това се завръщам отново тук – в Троян!



