Живата история, която спасява храмове: Магията на българските носии на „Врабево в ритми 2026“

Всяка везана шевица е молитва, всеки тъкан сукман е история, а всяка сгъвка на старинните ни одежди носи в себе си духа, вярата и несломимия стремеж на нашите предци. На 25 юли 2026 г., в рамките на третото издание на фестивала „Врабево в ритми“, магията на българския фолклор оживя пред очите на присъстващите благодарение на Радослав Радков и неговата уникална частна колекция от автентични български носии. Това не беше просто дефиле или суха лекция по етнография, а истинско живо пътуване из българския фолклор, което развълнува публиката и изпрати силно послание за родова памет и състрадание.

Красотата на миналото подаде ръка на бъдещето, защото целият ревю-спектакъл бе подчинен на една висша и благородна цел – събиране на средства за спасението на два православни храма в региона. Всеки присъстващ имаше възможността да подаде ръка за  изографисването на църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Врабево и за ремонта на покрива на църквата „Свети Димитър“ в село Малиново. С отворени сърца и поставена дарителска кутия, организаторите, заедно с кмета на село Врабево Мария Михова, превърнаха събитието в истински празник на задружността.

С искрен плам и автентично слово Радослав Радков преведе публиката през невероятното богатство на традиционното облекло. Разказът започна от село Малиново с две емблематични носии – старата преселническа риза с богата бродерия, пренесена от търновските и габровските преселници, съчетана със сукман и минтан, както и по-съвременния вариант от 20-те години на миналия век със сукман с кадифе, наричан „кангаро“, и фина кенарена риза с рязана бродерия.

След тях на сцената излезе наперено семейство от Хисаря, облечено в бели вълнени сукмани, ръчно плетени дантели със синци, кадифени престилки и забележителни колани, изцяло изработени от мъниста. Истинско произведение на изкуството бе тяхното забраждане с кърпа със зарафлъци, сплетено майсторски с конски косъм, за да стои достолепно и гордо на женската глава.

Пътуването продължи с радомирската „сая“ с широки ръкави и пафти тип „лотос“ (кръстати), последвана от ловешки сукман с пет гайтана и сърмена престилка. Моментът на забраждането при харманлийската носия омая всички със сложната си композиция от три части – наружник, шкеп и плетена шапчица (тура) за омъжените жени, обсипана с монети, стъклени духани маниста и завършваща със синци.

Публиката видя и автентично балканджийско семейство от средата на XIX век, в което мъжът бе с дънести потури и къса интерия, детето бе с миниатюрна носийка, а жената – с тъкменик и риза от свилен кенар. Последваха ги пъстрата „криволичена“ рокля от Сливенско с кърпа „борунджук“ от коприна и кенар, както и зимната носия от Горна Липница с елегантния си дълъг елек, престилка „коренка“ и характерното скършено (лястовиче) забраждане.

Влашкият север от района на Видин и село Кутово представи изключителни носии с шевица „шабака“, кадифена престилка „житен клас“, задна „завелка“ и прочутото забраждане „капдерацой“, което в буквален превод означава „главата на патката“.

Плисираните католически носии от района на Хисаря и Малчика грабнаха вниманието с кадифените си ръкави, ризата „брачанка“, стегната на врата, горната дреха „кацавея“ и детайлите от религиозни бижута като броеници и кръстчета.

Дъбенската носия от Карловско развълнува всички с прочутите „опашки“ на сукмана, за които преданието гласи, че остават в ръцете на момъка, ако той опита да хване бягащата си девойка. Погледите привлече и специфичната кърпа „Караманлийка“, вързана на чушка, както и ловешката носия от село Лисец с наперения си тъкменик и горна дреха „касак“.

Представени бяха още първомайската носия с дълги шнурове и кадифе по престилката, русенската носия с „царска риза“, бродирана с камилчени конци, рогато (или двурого) забраждане и бижута с перли, както и преселническата добруджанска носия със сукман, наречен от местното население „чукман“, и забрадка с ресни „чумбер“.

Накрая бе показана богатата носия от Родопите с нейната кърпа „тестемел“, тепелък, дрепки и многобройни монети, както и тракийската носия с фино тъкан сукман, красиви поли и трепки на забрадката.

Тези носии не са просто одежди, а жива история, която ни напомня кои сме и откъде идваме. Под аплодисментите на възхитената публика Радослав Радков бе удостоен със специална грамота за благодарност, но най-голямата награда за всички остана усещането за съпричастност и доказателството, че когато българският дух се обедини в името на вярата и родовата памет, няма невъзможни неща.

Подкрепете благородната кауза!
До момента за каузата са събрани 590,70 €. Всеки, който желае да дари и да помогне за възстановяването на двата свети храма, може да го направи по следните банкови сметки:

1. За ремонта на покрива на църква „Св. Вмчк Димитър“ (с. Малиново):

IBAN: BG20UBBS80021481024610

Банка: ОББ (UBB)

Основание за плащане: Дарение за ремонт покрив на църква „Св. Вмчк Димитър“

2. За изографисването на църква „Св. Арх. Михаил“ (с. Врабево, община Троян):

IBAN: BG76UBBS80021061477650

Банка: ОББ (UBB)

Основание за плащане: Дарение за Църква „Св. Арх. Михаил“

Галерия от снимки може да видите ТУК