Един живот отдаден за Троян – 100 години от рождението на Христо Петков
През 2026 г. се навършват 100 години от рождението на Христо Петков Иванов, изявен стопански и партиен ръководител в Троян. Един от емблематичните кметове на град Троян през втората половина на XX в., управлявал го в периода от 1960 до 1969 г. Човек, за когото каквото и да се напише, е малко, защото направеното от него достатъчно говори за богата личност, заемаща редица отговорни постове в Троян. Tой е оставил светла диря на мъдър и честен лидер на всяко едно място, където е работил. Нека да започнем от самото начало
Жизненият път на Христо Петков започва на 2 май 1926 г. в с. Калейца, Троянско, в бедно селско семейство. Родителите му се занимават със земеделие, а баща му – частично и с дърводелство. Христо Петков завършва седми клас и активно се включва в помощ на родителите си на полето. По време на партизанското движение (1943–1944 г.) е съмишленик на Работническия младежки съюз (РМС). Заедно със своя съсед Васил Радоев (Чинито) и други младежи е наклеветен, че чете марксическа литература, след което е арестуван. Освободен е благодарение на застъпничеството на селския свещеник Ангел Найденов.
След 9 септември 1944 г. Петков активно се включва в селското ръководство на РМС и става организатор на първите младежки бригади. Преминава на работа в Околийския комитет на РМС – Троян, където свързва живота си със своята бъдеща съпруга Станка, родом от с. Белиш. В Троян Петков завършва вечерна гимназия и става кадър на Околийския комитет (ОК) на БКП, след което завършва Висшата партийна школа към ЦК на БКП в София.
Закриването на Троянска околия през 1959 г. го заварва на длъжността секретар на ОК на БКП – Троян, отговарящ по селскостопанските въпроси.
Стопански подход и самокритичност
В книгата на Христо Борисов „Индустриалният Троян“ откриваме интересно изказване на Христо Петков от този период, показващо директния му подход:
„Аз смятам, че ние се нагърбихме да работим за всичко и всички, като се занимавахме с чисто стопански въпроси и водехме много по-добра отчетност, отколкото водеха ГПП (Горско промишлено предприятие) и ОНС-ДТ. Поставя се въпрос би ли могло да се работи по друг начин. Ние много пъти сме обмисляли тоя въпрос и ясно личи, че разбираме каква трябва да бъде нашата партийна работа, и въпреки това я изпускаме и вършим чисто стопанска работа. Защо се получава така? То е от лошите методи в нашата работа и предвид на това, че нас ни затиска стопанската работа, се принуждаваме да изместваме организациите, които пряко отговарят за нея.“
Петков посочва и конкретни причини за неизпълнението на плановете:
„Слабото място на партийните работници е, че не можахме да накараме комунистите да си изпълнят плана. Ние трябва да кажем, че и някои отговорни комунисти не бяха си изпълнили плана… Второ слабо място е, че щом ние не държим за изпълнението на задачите в определения срок, хората виждат това и те от своя страна не изпълняват. Трета слабост е, че не можахме да скъсаме със стихийността, което е лош метод на работа.“
През периода 1959–1960 г. Христо Петков заема ръководни стопански длъжности като директор на Държавното земеделско стопанство (ДЗС) – с. Голяма Желязна, и директор на Машинно-тракторната станция (МТС) – Троян.
Начело на Троян (1960 – 1969 г.): Годините на големия възход
През 1960 г., след избирането на Събчо Търновски за първи секретар на Градския комитет (ГК) на БКП – Троян, на Пленум за председател на Изпълнителния комитет (ИК) на Градския народен съвет (ГНС) – Троян е издигнат Христо Петков. По това време Община Троян обединява с. Калейца, с. Белиш, мах. Попешка, с. Балканец, с. Горно Трапе и с. Балабанско.
По време на своя десетгодишен мандат той влага огромни усилия в изграждането на промишлеността, градоустройството и социалната инфраструктура:
Индустрия и стопански обекти: Под негово ръководство се изграждат и разкриват Държавният шперплатен завод (ДШЗ) „Георги Димитров“, Заводът за столове „Хемус“, ДИП „Винпром“, Месокомбинат „Родопа“, Хлебокомбинат, Млекоцентрала, цех за китеници и първата бензиностанция в горния край на града.
Об обществени сгради и градска среда: Започва строителството на новата сграда на Община Троян, сградата на Съда и Прокуратурата (открити през 1972 г.), построена е сградата на киното (което налага преместването на пазара на север и изграждането на нови дюкянчета), изграден е нов мост до Фабрика „Болшевик“.
Образование и здравеопазване: Напълно е завършено новото Начално училище „Христо Ботев“, изграден е физкултурен салон към ОУ „Димитър Благоев“ и е изграден трети етаж (надстройка) на градската болница.
Инфраструктура: В периода 1962–1964 г. се строи електрическата подстанция под града. През 1967–1968 г. се изгражда големият водопровод за Плевен с отклонение за Троян, прокопават се километри канализационна и водопроводна мрежа, асфалтират се улици и тротоари.
Търговска мрежа: ГНС подпомага Потребителска кооперация „Единство“ (с председател Дию Василковски) за изграждането на търговски обекти в съставните села и махали.
Пикът на управлението му е през октомври 1968 г., когато той е сред основните ръководители на Инициативния комитет за честването на 100-годишния юбилей от обявяването на Троян за град. За юбилея са открити редица ключови обекти, включително новата експозиция на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства (МНХЗПИ), лично от Тодор Живков.
Методите му на работа се отличават с висока оперативност и лична отговорност. При разглеждането на проблеми, като тези с жп гара Троян през 1963 г., той възлага задачи с конкретни срокове и лични отговорници (включително самия себе си), без да позволява размиване на отговорността в безкрайни комисии.
Спомените на съвременниците
В книгата си „Ние сме троянци“ Мичо Генковски описва Христо Петков така:
„Христо Петков беше кмет на Троян от 1960-а до 1969-а година. Имаше уравновесен характер. Никога не избухваше. Конфликтът беше за него нещо непонятно, неприсъщо, забранено. Винаги полагаше усилие да предотврати всяка свада, всеки сблъсък. Търсеше компромиса, работеше за взаимно разбирателство… Излъчваше редка добрина. Изключително трудолюбие и търсещ знание… Като истински Сизиф той буташе своя житейски камък нагоре по стръмнините на живота си. Не знаеше всичко, но знаеше кой какво може и го „хвърляше“ там, където уменията му най-добре прилягаха на спецификата и характера на проблема.“
Последваща стопанска и обществена дейност
През май 1969 г. за председател на ИК на ГНС е избран Минко Миревски, а Христо Петков поема ръководството на Държавния промишлен комбинат (преобразуван в Районен клон по металообработване „Балканска звезда“). Под негово ръководство е построена и Лимонадената фабрика в с. Балканец.
През 1976 г. е назначен за директор на Химико-фармацевтичния завод (ХФЗ) – Троян, където успява да стабилизира производството и да изпълни държавния план. По-късно оглавява Профсъюзния дом на културата (1978–1979 г.).
При оформянето на новата Троянска селищна система през 1979 г. Петков е избран за първи заместник-председател на Общинския народен съвет (ОбНС) – Троян, където отговаря за духовното развитие и редица ключови ресори до пенсионирането си през юни 1986 г. Многократно е избиран за общински и окръжен съветник, както и за член на окръжните и градските партийни органи.
Скромен гражданин и човек с голямо „Ч“
Неговият съселянин Румен Тодоров го помни с изключителната му скромност:
Никога не се е ползвал от привилегии – единственото, от което се възползва, е правото да се включи в строителството на първия жилищно-строителен блок в Троян (ул. „Кирил и Методий“ № 18) и закупуването на служебната „Волга“ на ГНС по общия ред от 1967 г.
За да даде личен пример, изпраща съпругата си Станка да работи като обикновена работничка-бобиньорка в ЕЗ „Елпром“.
Като директор на „Балканска звезда“ настоява данните за преизпълнение на плана да се проверяват неколкократно и последен взема годишната си премия.
След 10 ноември 1989 г. остава верен на убежденията си и продължава да участва активно в обществения живот на града.
За постигнатите успехи е удостоен с редица държавни отличия, сред които и орден „Червено знаме на труда“.
Христо Петков завършва житейския си път през 1998 г. на 72-годишна възраст. Той остава в историята на Троян като пример за мъдър, трудолюбив и честен управник, посветил живота си на развитието на града и региона.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Борисов, Хр. Индуствиалният Троян. Троян, 2020, с. 152, 163, 222, 313, 382, 384.
В. „Троянски глас“, 1972 г.
Генковски, М. Троянолюбие. Изд. „Симолина 94“, Троян, 2020, с. 83.
Генковски, М. Ние сме троянци. Изд. „Симолина 94“, Троян, 2020, с. 104–105.
Давидова, В. 145 години град Троян. Изд. „Арт Студио БМ“, Троян, 2013, с. 41.
Пенчева, Ж., Тончев, Т. Културно-историческо наследство на Троянския край. Т. 6, Ловеч, 1993, с. 111.
Официален сайт на Община Троян – Кметове на Община Троян: troyan.bg
Автор: Христо Костов
