Времето не лекува: 11 години без Вили и Марино, 4 години без Габи
Има дати в календара, които не просто напомнят, а разрязват тишината. 11 август е точно такава дата за Троян, Дебнево и Лесидрен – ден, в който болката отново притиска гърдите, а паметта ни връща към 11-те години без Вили Цанкова и Марино Цветанов и 4-те години без Габриела Маринова – три млади живота, които си тръгнаха твърде рано, но останаха завинаги с нас.
Днес две майки отново броиха секундите на липсата. Едната майка от 11 години прегръща само спомена за своето 16-годишно момиче, а другата – вече 3 години усеща празнотата след загубата на своята 28-годишна дъщеря.
Момичето, което остави следа сред звездите
Велислава Цанкова (Вили) не беше просто отличничка. Тя беше душа, пълна с вдъхновение – пишеше със зрялост, която респектираше, улавяше света през обектива на фотоапарата си и мечтаеше безгранично. Изборът ѝ да учи в програма на НАСА беше само доказателство за широкия ѝ хоризонт.
Но една безумна гонка и безразсъдност на пътя край Лесидрен прекърши този полет. В жестокия сблъсък тежко ранен бе и Марино Цветанов – ученик от София, който изгуби битката за живота си ден по-късно, на 12 август 2015 г. Мъката по загубеното момче се оказа твърде тежка и за неговата майка – сърцето ѝ не издържа на огромната болка и не след дълго тя последва сина си…
Днес край Лесидрен има надгробен камък, в СУ „Васил Левски“ – памет, а горе в небето – истинска звезда, която носи нейното име. А най-висшият жест на обич бе тук, на земята – когато туптящото ѝ сърце бе дарено, за да спаси друг човешки живот.
Момичето, което превърна традицията в обич
Габриела Маринова бе сърцето и пулсът на културния живот в Дебнево. Като председател на читалище „Просвета“ и ръководител на танцовия състав „Параскева Лаковска“, тя не просто преподаваше стъпки – тя обединяваше, вдъхновяваше и учеше младите да обичат корените си.
Преди 3 години коварна болест я отне от нас едва на 28 години, в навечерието на фестивала Jam on the River 2023. Неговите участници тогава танцуваха през сълзи – за своята Габи. Днес ликът ѝ от паметната плоча на читалището – изработена с общите усилия на цялата общност – продължава да усмихва всеки преминаващ. А детският танцов състав, носещ нейното име, е доказателство, че духът ѝ е жив.
Мълчание, което казва всичко
11 август не е просто дата от летописа. Тя е напомняне колко е крехък животът и колко силна трябва да бъде паметта ни.
Вили, Марино и Габи вече не са сред нас, но те не са и изгубени. Живеят в есетата, във фотографиите, в спасените животи, в стъпките на фолклорния танц и в онова тихо съзнание, че докато ги помним, те ще продължават да светят над нас.
Светла и вечна да бъде паметта им!
