Строежът на Хлебозавод Троян през погледа на инж. Панко Панов, инж. Пенка Стоева и инж. Николина Колева

Историята на Хлебозавод  Троян и  строежът му  е събрана в половинвековния труд, спомените и емоциите на неговите ключови строители и технолози — дългогодишният директор инж. Панко Панов , инженер-технологът Пенка Минкова Стоева и инженер-технологът Николина Колева. Предприятието извървява дългия път от вековните традиции и малките занаятчийски фурни до един от най-успешните символи на града.

Корените и старите фурни на Троян

Хлебопроизводството в Троянския край стъпва върху хилядолетни корени още от времето, когато по тези земи се е приготвял хляб от лимец, просо и ръж, смилани на ръчни хромели. След национализацията в края на 1947 г., през 1948 г. занаятчийското производство се обединява върху основата на три местни фурни — „Реджепа“, „Дочо Събев“ и „Босевската“, където се трудят първите майстори като Минко Калински, Минко Станев и Дочо Събев. Пещите се палят с дърва и талаш, брашното се разтоварва на ръка, а плановият хляб (достигащ около 800–900 хляба на смяна) се разнася и продава из града с три каруци от емблематични троянски образи като шофьора Банчо Божков и продавачката Мичка Драгневска.

През 50-те години се изгражда фурната в дърводелската работилница на Цачев (до днешната пожарна), но бързото разрастване на града и местната индустрия изискват модернизация. По инициатива на тогавашните ръководители Младен Минев и Стефан Русинов започва проектирането на същинско фабрично предприятие.

Първият завод и пристигането на младите инженери

Така през ноември 1961 г. Община Троян с кмет (председател на ГНС ) Христо Петков Иванов обединява малките обекти и поставя основите на заводското производство. Новият за времето си хлебозавод е изграден в съседство с „Машстрой“, „Винпром“ и „Елпром“ и заработва с три двойки изтегляеми перкипсови пещи, казанно замесване и ръчно формоване, осигурявайки 10–12 хиляди хляба дневно при колектив от около 70 души. Само няколко години по-късно мощностите се разширяват с още една пещ до 15–16 хиляди хляба, обособява се складово стопанство и частична механизация. Под ръководството на директор Стефан Русинов, главния счетоводител Тодор Гунешки и главния инженер Ефтим Несторов предприятието става национален първенец и печели преходното червено знаме.

След административни преобразувания през предприятията „Здрава храна“ и „Търговия“ – Ловеч, към 1970 г. хлебозаводът вече обединява над 140–150 работници, сладкарска кооперация „Малина“ и собствен автопарк, но базата окончателно отеснява.

Именно през 1970 година, току-що дипломиран от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, в завода постъпва младият инж. Панко Панов. „Нямах друг колега, нямаше специалисти въобще — само стари майстори в завода. Предприятието беше направено за много по-малък капацитет и нямахме възможност да изпълняваме заявките за общината като цяло“, връща се назад инж. Панов. Две години по-късно той поема директорския пост, а към него се присъединява и инж. Пенка Стоева.

Пет години след инж. Стоева в предприятието постъпва и инж. Николина Колева, която поема сладкарския цех като технолог: „Пристигнах в Троян пет години след инж.Пенка Стоева, веднага след като завърших института в Пловдив. В стария хлебозавод поех изцяло сладкарския цех като технолог — докато колежката ми отговаряше за хляба, лабораторията и рецептурите, моята грижа и страст бяха пастите, тортите, бозата и новите сладки изделия. Работехме като едно семейство.“

Новият модерен дом на троянския хляб

Заедно с проектантите арх. Иван Стойков и инж. Христакиев започва битката за изграждане на нов производствен комплекс на стойност 3,5 милиона лева. На 12 януари 1976 г., при кмет на Троян инж.Пенко Даскалов , се прави първата копка на терена на бившите стопански постройки на ТКЗС. Строежът преминава през редица перипетии и временно замразяване по линия на Варшавския договор, но на 16 януари 1982 г. новите машини заработват официално. През март същата година се преместват сладкарският цех, бозаджийното и производството на закуски. Всичко се подчинява на строгия БДС — от белия, добруджанския и типовия хляб до пастите и тортите. Дневното производство достига 2300–2500 хляба за нуждите на региона, а през 1986 г. отваря врати и емблематичният за града обект за топли закуски „Аир“ в Архитектурния резерват.

Изпитанията на прехода и спасителната приватизация

След 1989 г. предприятието изпада в тежка криза. Полската поточна линия от 1982 г. е силно амортизирана, общината няма средства за скъпи ремонти, а честата смяна на управители допълнително влошава положението. По това време инж. Панко Панов оглавява дирекцията за промишлени дейности в общината и съвместно с кметския екип разработва икономически варианти за изход. Начело на производството застава инж. Пенка Стоева, която категорично отказва да приеме краят на завода: С грижа на добър стопанин, ръководейки се от идеята хората, работещи в Хлебозавода да не оставят без прехрана с много усилия успява да убеди съветниците от Общината, че Хлебозаводът трябва да остане.

Тогавашният кмет на Троян инж. Дилян Енкин разказва за политическото напрежение и мотивите за прехода към частен капитал:

„Тезата беше: „Ако приватизираме Хлебозавода, той ще бъде затворен, ликвидиран и няма да има кой да прави хляб в Троян“. Но пък се оказа, че истината е друга. Аз тогава доста се занимавах да проучвам пазара. Усетих, че много сериозен интерес има към хлебопроизводството. Дойдоха платежоспособни инвеститори и макар и трудно успях да убедя Общинския съвет в значението на приватизация.

Там трябваше да се налеят много свежи пари… поточната линия беше от 82-ра година, една полска поточна линия, всичко беше рухнало. В един прекрасен момент общината трябваше да даде много пари, за да го поддържа, без да сме сигурни, че ще сме конкурентоспособни. И затова направихме една доста смислена приватизация — животът го показа толкова години вече… Попадна в ръцете на читави стопани.

Новата епоха и погледът на ветераните

След приватизацията през 2004 г. от фирма „Троя 2002“ ООД заводът навлиза в нов подем. През 2018г. по инициатива на Стаменка Дамянова и на Иван Ковачев се откупува терен от 300 кв.м, за да се замени старата практика за търговия от микробуси пред портала с модерен фирмен магазин. Пусната е втора поточна линия, асортиментът се обогатява, пазарите се разширяват в цяла Северна България и София, а заетостта надхвърля 100 души.

Дългогодишните майстори говорят с признателност за изпълнителния директор Стаменка Дамянова и за технолог инж. Райко Терзийски. Пристигането на инж. Терзийски се оказва истински мост между поколенията — завършил университета с отличие, преподавателката му го насочва именно към Троян: „Нали в Троян ти хареса хлебозаводът? Там има една колежка, която иска да се пенсионира и търси кой да я смени“. Инж. Стоева не крие гордостта си: „Той дори ми каза веднъж: „Бабче, много високо си вдигнала летвата, няма да мога да я стигна“. А той я надмина десет пъти! Това е съвременно момче с уникални знания, което живее с професията.“
А за инж. Пенка Стоева равносметката остава съдбовна: „Разплаках се, защото изживявам нещо велико за Хлебозавод Троян. Лично семейство нямам — хлебозаводът е моето семейство. Такава ми е съдбата — да имам едно предприятие, което ме удовлетворява за целия ми живот.“

Днес, когато заводът отбелязва своята 65-годишнина, първите строители не скриват вълнението си. „Изключително радостен съм, че заводът работи. На много места предприятията загинаха, разпродадоха ги на парчета. Троянският хлебозавод не само че се запази, а се и разшири, което мен като основател много ме радва“, споделя инж. Панко Панов.

Снимките и историческите факти са от архива на Хлебопроизводство и сладкарство ЕООД Троян, Музея на художествените занаяти и иззкуства в Троян и Община Троян.