
Троян се прости с отец Марин Божков – пастирът, който победи страха с вяра и любов
Троян потъна в скръб, но и в тихо молитвено преклонение, изпращайки в последния му земен път своя дългогодишен духовен пастир – ставрофорен свещеноиконом Марин Войнов Божков (1966 – 2026 г.). На 25 август отецът се престави в Господа, оставяйки след себе си незаличима диря от добротворство, смирение и непоклатима православна вяра.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, който бе възпрепятстван да присъства поради неотложни църковни ангажименти, заупокойната света литургия и чинът на свещеническо опело се състояха на 27 август в препълнения енорийски храм „Св. преподобна Параскева – Петка“. Богослужението бе възглавено от игумена на Троянския манастир Негово Преосвещенство Драговитийски епископ Василий. В съслужението участваха игуменът на българския светогорски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“ архимандрит Гавриил, духовенство от Троянска духовна околия, Ловчанска и Русенска епархии, свещенослужители и църковни певци от София и цялата страна, дошли да отдадат почит на своя събрат.
Служение отвъд границите на човешките сили
Повече от три десетилетия отец Марин, заедно със своята всеотдайна презвитера Ваня и сина им – отец Войден, посвети живота и цялото си същество на троянската общност. Роден в Троян на 22 октомври 1966 г., завършил Софийската духовна академия и ръкоположен за свещеник през 1990 г., той пое председателството на храм „Св. Петка“ още през 1991 г. От 2005 до 2023 г. носи с достойнство и отговорност кръста на архиерейски наместник на Троянска духовна околия.

През всичките 36 години на служение Богу, отец Марин беше неуморен строител и пазител на вярата — възстановяваше храмове в големия град и в най-малките планински села, за да има навсякъде молитвен дом и духовен пристан за всяко християнско семейство. С бащинска топлота, благост и неизменно търпение той призоваваше миряните към вътрешна промяна и напомняше, че житейските изпитания се преодоляват с молитва, а духовната светлина винаги надделява над мрака.
Чудото на Света гора: победата над изпитанието
В прочувственото си слово Драговитийският епископ Василий припомни думите на обикновен жител на града, нарекъл отец Марин с най-чистото звание: „попът на народа“. Епископът разкри и дълбоко пазения подвиг на свещеника през последните години:
„Когато лекарите му съобщиха тежката диагноза и му дадоха едва три до шест месеца живот, той не се оплака. Взе прошка със своето семейство, получи благословение от митрополита и отиде на Света гора с намерението там, в дворите на Божията майка, да отдаде последните си сили и да склопи очи. Но Божият промисъл бе друг — чрез непрестанна молитва и силна вяра Бог му дари не шест месеца, а близо три години живот. Живот, който той не прекара в покой, а се върна тук, при своето паство, за да служи до последния си дъх.“

Игуменът на Зографската света обител архимандрит Гавриил също сподели за невероятната духовна връзка между светогорското братство и троянския свещеник:
„Преди около три години той дойде на Атон с тежка форма на рак, но Господ му дари много повече дни. Когато болестта се капсулира и владиката го призова отново в Троян, отец Марин вече беше част от нашето монашеско семейство. В продължение на близо две години той правеше огромното усилие да пътува всеки месец от Троян до Атон, за да съслужава в дългите всенощни служби. Това себеотрицание е присъщо само на човек, преодолял егоизма и загърбил личния комфорт.“
Синът и духовен приемник отец Войден Божков: „Отец Марин ни учеше на прошка, вяра и любов до последния си дъх“
С дълбоко вълнение и синовни чувства към присъстващите се обърна и неговият син – архиерейският наместник на Троянска духовна околия протойерей Войден Божков. В своето прочувствено слово той благодари на архиереите, духовниците и десетките миряни, изпълнили храма, като подчерта, че най-големият завет на баща му остава животът в мир, искрена вяра, неосъждане и взаимно опрощени

Отец Марин Божков завърши земния си път тихо, кротко и достойно, предавайки духа си в ръцете на Спасителя. Опелото завърши с обща молитва на вярващите Всемилостивият Бог да упокои душата му в селенията на праведните.
Поклон пред светлата му памет! Бог да го прости!



