Обречени на брашното: Трима майстори, за които нощният Троян ухае на живот
Има хора, чиито ръце пазят най-съкровената тайна на всеки нов ден. Докато градът потъва в сън, зад осветените прозорци на Хлебозавод Троян кипи живот, съизмерим не с часове и смени, а с ударите на човешкото сърце. Там, в царството на бялото брашно и горещата жар, трима дългогодишни майстори – Цветан, неговата вярна колежка на смяна Пенка и Снежана – превръщат насъщния в своя житейска съдба.
За Цветан Нинушев заводът е много повече от работно място – той е продължение на родовия корен. Завършил местната гимназия СУ“Свети Климент Охридски“ (Георги Димитров), през 2001 г. той прекрачва прага на пещите, за да поеме щафетата директно от баща си, след като и двамата му родители Мария и Христо отдават целия си трудов път на троянския хляб. Днес Цветан е пекар и отговорник на смяна – човекът с набито око и хладнокръвен опит, който знае, че колкото и да се модернизира техниката, нито една машина не може да замени живия усет на майстора.
Рамо до рамо с него в нощния труд от четвърт век е и неговата колежка Пенка Ганкова. Дошла в хлебопроизводството след години труд в някогашното производство на боза, тя помни несигурните агрегати от миналото и цени спокойствието на днешното казанно замесване. Преминала през изпитанията на нощните смени, докато отглежда две малки деца, днес тя посреща всяка партида със спокойствието на майстор и гордостта на баба. На линията тестото се ражда под прецизен поглед – дели се, закръгля се, отлежава 100 минути в пруфера и полита към пещта, за да се превърне в хиляди горещи самуни.
А само на крачка разстояние, точно в два часа след полунощ, Снежана Чъкърска вдъхва живот на любимите троянски закуски в закускотворителницата на АИР-а. Пристигнала в града по разпределение през 1982 г., тя пази занаята чист и неподправен вече близо 44 години. Снежана още носи в сърцето си уроците на старата си колежка Маруся Стефанова за теглените и вити баници – онези, които се правят с търпение и вродено чувство за вкус.
Тези трима пазители на огъня и брашното не просто месят и пекат. Те вграждат в топлия хляб своите безсънни нощи, търпението и обичта си към хората, доказвайки на всяко ново поколение, че най-вкусният залък се ражда там, където трудът е призвание, а душата е оставена на работния плот.
