Човекът зад името: Поглед към света и душата на проф. д-р Аксиния Джурова

Вълнуващ разговор, разкриващ малко познати щрихи от житейския път, вдъхновенията и житейската философия на изтъкнатия учен, изкуствовед и духовен будител проф. д-р Аксиния Джурова – по случай историческото ѝ дарение за родното Врабево.

    Началото: Между балканджийските корени и духа на стоицизма

Когато човек чуе името на проф. д-р Аксиния Джурова, пред очите му изниква образът на авторитетен учен, пазител на ръкописното наследство и дълбок изследовател на българската и европейската култура. Зад академичните регали и множеството международни изложби обаче стои един изключително топъл, земен и дълбоко емоционален човек, чийто житейски път е изграден върху скалистия и чист балкански нрав.

Родовата памет за нея не е абстрактно понятие, а жив кръвоток. Дъщеря на армейския генерал Добри Джуров, тя открито споделя за тежкото детство на своя баща, израснал с трима бащи и десетина родни, доведени и природени братя и сестри. Тези сурови изпитания изграждат у семейството желязна дисциплина, организаторски нюх и стоицизъм.

„Татко беше стоик. Научи ме на дисциплина, организация, невероятна любов към родното и на посвещение на обществените каузи пред личните… Бях много буйно дете – яздих коне без седло, катерих се по дърветата, от които ме сваляха с пръчка, и си миех краката в буйното селско поточе. Но животът и изпитанията ме калиха.“

    Срещата с Изтока и философията на диалога: Уроците на Дайсаку Икеда

Малцина знаят, че буйният нрав на младия учен намира своето духовно успокоение и мъдрост чрез диалога с велики световни мислители. Ключова роля в това преосмисляне играе японският философ и ръководител на Пацифистката организации Сока Гаккай Дайсаку Икеда (чието име често звучи като ориентир в нейните разговори).

Именно тази философия я учи да изслушва различната гледна точка, да не налага мнението си със силата на авторитета и да търси във всеки диалог онази спасителна толерантност, която според нея може да излекува съвременния свят:

„Без любов нищо не става на този свят. И без толерантност, без да изслушваш другия и без да коригираш своето мнение… диалогът ще спаси света.“

Тази философия намира физическо и духовно измерение и в самото село Врабево, където през последните две десетилетия проф. Джурова превръща своя селски двор в международен оазис на изкуството, събирайки над 70 художници от цял свят. Там своето място намира и нейният японски ученик Хирофуми Аджичи и съпругата му Зорница Китинска – жив мост между Балкана и далечна Япония.

     Спорт, воля и житейски баланс

Закалена не само от науката, но и от спорта (в младостта си тя е била гимнастичка), Аксиния Джурова гледа на житейските победи и поражения с мъдростта на човек, който е преминал през изпитанията с високо вдигната глава:

„Спортът те учи да приемаш с воля и въздържание както победите, така и пораженията – да не се главозамайваш и по никакъв начин да не отпадаш в униние, когато загубиш.“

В личен план тя съхранява 53 години щастлив и споделен брак със своя съпруг, загубен преди осем години, наричайки го най-големия дар от съдията на съдбата. А на въпроса би ли сменила професията си, отговаря с усмивка, че ако имаше втори живот, би се насочила към режисурата – изкуството да подредиш човешките съдби в кадър.

    Заветът към идните поколения

Във време, в което технологиите завладяват ежедневието, нейният последен съвет към младите хора звучи като непреходен морален манифест:

„Да обичат книгата – тя е вечната памет, независимо в какъв формат съществува. Да обичат родното си място, да тачат родителите си, да не робуват на авторитети, да се вслушват в другите, но винаги да бъдат себе си.“