ПОКЛОН ПРЕД УБИТИТЕ

Шествието пристигна на мястото на поклонението на мястото, където 151 лагеристи са намерили смъртта си в него Развят бе  националния флаг на кръста, който се вижда отдалеч.  Възпоменателният митинг продължава

„Слънчев бряг“ е лагер за политически затворници край Ловеч.

След като през август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение да разкрие лагера „Белене“ на остров Персин, със съгласието на висшето комунистическо ръководство МВР-ДС създава нов лагер – поделение 0789 на „Въдворяване и Изселване“, МВР, Ловеч. Намира се в каменната кариера край Ловеч. Лагерът е наречен Трудовата група, става известен като лагера „Слънчев бряг“ (1959 – 1962). Името му, което препраща към черноморския курорт „Слънчев бряг“, е използвано нарицателно от комунистическите власти за заплаха и предупреждение срещу онези, които са дръзнали да надигнат глава.

То е под ръководството на поделение 1248 „ВИ“ на МВР, а от лятото на 1961 г. – на поделение 10 001 на МВР^[1][2].

Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.^[3][4][5][6] В лагера без съд и присъда са въдворявани хора по най-различни причини като „подривно-диверсионна дейност“, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“ (обвинявани за това че носят тесни панталони или слушат западна музика).

През септември 1961 г. жените от лагера, около 150 на брой, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.^[7]

Лагерът се намира при разклона за с. Хлевене вдясно по посока Троян и се състои от няколко бараки, останали от младежката бригада, която през 1947 – 1948 г. изгражда ж. п. линията Ловеч-Троян. ^[8]

Първият шеф на Трудовата група – Ловеч за кратко е полк. Иван Тричков, началник на лагера „Белене“. За началник на лагера малко след това е назначен Петър Гогов, дотогава зам.-началник на лагера „Белене“.

От 166 души в началото само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече са въдворени около 1000 души. При докарването на нови въдворени под командването на ръководството на лагера е изпълняван специален „ритуал“ – старите лагеристи са строявани на плаца в шпалир и им е заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал заповедта също е получавал тояга.

Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. Ръководството на лагера действа по усти указания на зам. министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, отговарящ за създаването и функционирането на концлагера, който е един от най-приближените на първия секретар на БКП Тодор Живков в МВР-ДС. Началникът на лагера Петър Гогов признава през 1990 г.: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов“.^[9]

За съществуването си до април 1962 г. през лагера преминават над 1500 души, а след промените военна прокуратура установява, че 151 лагеристи са намерили смъртта си в него.

Запазените архивни документи разкриват, че в лагера „Слънчев бряг“ са въдворявани оцелели от комунистическите репресии бивши депутати земеделци, търговци, адвокати, музиканти и актриси, както и обикновени селяни, отказали да влязат в ТКЗС.^[10] По-известни личности са български джазов музикант Александър Николов с прякор Сашо Сладура който намира смърта си там, композиторът Димитър Чабуклийски, и актрисата Надя Дункин. Бащата на известната певица Богдана Карадочева, Иван Карадочев също е въдворен и убит в лагера.

Лагерът е щял да функционира още дълго време, ако не е било едно бягство на лагеристи от него, които са заловени при опит да напуснат нелегално страната. В хода на разследването те свидетелстват пред разследващите органи, че са избягали от убийствата в лагера край Ловеч. Случаят е докладван от ръководителя на следствието на Държавна сигурност Димитър Капитанов по-нагоре и стига до Политбюро. Специална комисия, оглавявана от членът на Политбюро Борис Велчев, потвърждава нечовешкия режим в лагера, придружен с всекидневни побоища и случаи на убийства на лагеристи.^[9]

На тайно съвещание на Политбюро през април 1962 г. Тодор Живков нарежда „лагерът да се закрие без да се шуми“. Ръководството на Трудовата група е порицано с партийни наказания, а главният отговорник Мирчо Спасов е разкритикуван от Живков за престараване, но в същото време е определен от него като много верен на партията „златен човек“ и не само не е наказан освен с партийно „мъмрене“, а малко по-късно е издигнат във властта като първи заместник-министър на вътрешните работи.^[9]

От името на репресираните върху скалите на кариерата са поставени две плочи в памет на жертвите в лагерите, а на най-високата скала – кръст. В подножието на скалите под лагера, в близост до шосето Ловеч-Троян, е поставена плоча в памет на жертвите на лагерите и от Ловчанската митрополия.