Среща-с-легенди

Представяме ви абитуриентката  от СУ“Васил Левски“  Троян, Моника Костова. Има огромното желание да стане журналистика и затова е решила  да кандидатства  в Софийския университет. Тренира ориентиране от 9 години и продължава да се занимава с любимия спорт. Обича да работи и често, ако няма задължения се побърква. Харесва рисковете, експериментите и много често екстремните преживявания. Винаги изразява мнението си гласно, което е и нейният чар. Изключително упорита  и преследва собствените си цели. Сега публикуваме един  неин разказ за  среща с легенди  на един от най-старите водещи клубове в Троян- Спортен клуб по ориентиране „Хемус“

СРЕЩА С ЛЕГЕНДА

Днес ще ви разкажа за един от основните спортни клубове в град Троян. Това е Спортен Клуб по Ориентиране „Хемус“ Спортът ориентиране е с  многогодишни традиции в нашия град. Всичко което ще прочетете е благодарение  на  действащия треньор в клуба Венелин Иванов. В първата част  ще разгледаме историята на клуба бившия клуб която обхваща периода 1954-1996, а втората – събитията  от  2009г. когато се създава и съвременния клуб по ориентиране до сега. 

Каква е причината в Троян да доминира спорта . Какви са предпоставките за развитието му?

Град Троян е малък град разположен в централна Стара планина с население около 20 хиляди души, заобиколен е от планини и е наричан „сърцето на балкана“. През 2018г. отбелязва 150 години от създаването си. Традициите на града са свързани най-вече с грънчарство и производството на сливова ракия. В района са разположени природните резервати „Козя стена“, „Стенето“ и „Северен Джендем“. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“. Най-голямата забележителност в района е Троянския манастир, който се намира в с.Орешак на 10км от града. Разположението на град Троян е идеално за практикуване на всякакви спортове на открито: планинско колоездене, биатлон, ориентиране, Ски и др. Туризмът е силно разпространен, както през летния, така и през зимния сезон. Също, така са разпространени футбол, баскетбол и тенис. На мен този спорт – ориентиране ми е любим , тренирам  с голямо удоволствие и затова искам да Ви разкажа повече за него.

В миналото троянските ориентировачи са сред хората положили основи на ориентирането в България. Почти всеки троянец се е занимава с ориентиране. Годината през която се  ражда ориентирането в града е 1954г. Тогава се създава стария клуб СКО „Хемус“ – Троян. В началото ориентирането е предимно с туристическа практика, като пример за това са първите републикански туристически състезания. Троянската участничка Вела Калинска ги описва в своите спомени така:

-движение в точно очертан път

-построяване на палатка

-нощен етап с движение по азимут

-дневен етап с движение по азимут

-даване  първа помощ и пренасяне на пострадал

-теоритичен изпит по картография

-скоростен етап

Всичко това в 35 километров етап с раници които тежат над 15 килограма. На това туристическо състезание са и първите троянски ентусиасти: Д.Иванов, Иван Камачаров, Минко Чолаков, Марин Лазаров, Гечо Миковски и др.

В следващите 5 години се изчистват и усъвършенстват правилниците Така  състезанията вече се приближават до сегашните.

Главна роля за развитието на ориентирането в Троян трябва да се отчете на сегашната ВОЕННО-ГЕОГРАФСКА СЛУЖБА

Там са работили и служили изключителни специалисти по геодезия, топография и картография. В онези години тази материя  не  се е възприемала  сред населението, защото са нямали нужната информация. И поради тази причина техните знания и умения са били безценни.Благодарение на тези си познания троянските ориентировачи са били най-добре подготвените теоритически и лесно са „разчитали“ картите, като това дълги години е било в основата на троянските успехи  в този спорт.

В началото клубът е бил разположен близо до града в парк „Къпинчо“. Географското положение на този парк е било чудесна база, където троянските ориентировачи да провеждат свойте занимания. В парка по цял ден е било пълно с деца на различна възраст. В клуба са работили девет треньора на хонорар в училищата с групи от по 20 деца и трима щатни треньора част от тях са Марин Кънчев, Елена Камбурова, Соня Хитрова и Иван Ненов. Последните трима тъкмо завършили ВИФ, разполагайки с подкрепа на родители са изгаряли от желание да се докажат. Заниманията са били всекидневни. Като са били с цел подобряване на уменията, качествата и физическата издържливост на младите надежди и състезатели.

Видовете  упражнения са били същите както и днес: бягане, лицеви опори, коремни преси, каране на ролки, ски и колелета. Тези млади специалисти, който били научили най-новите методи на обучение и работа с деца и състезатели, превръщат троянската школа водеща в България. Те поставят основите на методите на обучение в този спорт и дори и днес могат да се срещнат черти от тяхната работа.

Представителите на клуб „Хемус“ са авторитетни и добри общественици в града. Като част от тях са полк. Георги Михайлов, полк. Тодор Димитров, подп. Георги Михайлов, подп. Васил Кънев и полк. Патев и още много други. Благодарение на тях  и ентусиазма на деятелите в Троян, темата ориентиране, беше знак за знания, трудолюбие и спорт. Не напразно Троян е бил организатор на множество състезания и надпревари, добили голяма популярност в България като някой продължават да се провеждат и днес. На 22.05.1961г. в Троян е даден старт на купата на вестник „Ехо“. В него взимат участие  81 жени и 183 мъже. Такава масовост не се е срещала в предните издания. А зрителите били много повече, площада е бил пълен до полунощ, където се коментирало състезанието и впечатленията от него. Ето как описва един от доайените на ориентирането Минко Чолаков: „Стартът, който беше даден в Троян  беше отличен. След това Троян няколко пъти беше отново домакин. Сега отново се прокрадва идеята купа „Ехо“ да стане постоянно троянско издание.“

В Троян се заражда едно състезание което е част от календара на федерацията и в днешни дни. Това е републиканския маратон. За първи път то се провежда на 19 Октомври 1968г. В свойте дължини от 28 до 35 км, той се радва на голяма популярност и авторитет. Първите осем години той се провежда неизменно в Троян. След това мястото на организация се мести и в други краища на страната. Тази година маратона чества 51 години от създаването си и той отново ще бъде проведен в град Троян.И така всичко това продължава до 1996 година, когато поради финансови причини  този спорт и  не  само  той  в Троян се погубва след няколко години застой.През 2009г. бивши състезатели и  спортни деятели като Марин Радевски, Емил Чакалов и Георги Лесидренски се обединяват около идеята за възстановяване на СКО „Хемус“. Причините за основаване са да се възобнови ориентирането като спорт в града.

Основните цели на клуба са развитието на деца в областта на ориентирането на национално ниво. Работата на клуба започва през 2009г. Като разпространението на клуба става, чрез обикаляне на училищата, да се представи клуба и организиране на малки състезания за всеки който желае да се пробва. Целта е колкото се може повече деца, да се докоснат до този спорт и ако им хареса, да започнат да го практикуват.Споменът за минали успехи и победи бе  е още жив и много родители (бивши състезатели)започват да водят децата си. Бързо е изградена структура, а децата са чудесни.

С годините интересът към ориентирането се увеличава и в момента клуба има състезатели от различни възрасти.  Спокойно можем да кажем, че клубът отново е водеща сила в България. Нашите състезатели на всяко състезание се нареждат сред най-добрите в страната.

Златната Вяра Данчева завоюва злато в шампионата на Югоизточна Европа по ориентиране през 2015 година.Троянският клуб обира медалите и на Държавните първенства по ски  и колоориентиране и до ден днешен младите ориентировачи продължават да тренират и да печелят.

Как  се постигат целите?

Видовете занимания са различни:  Като за всяко различно състезание има различни видове на подготовка. Тренировките се провеждат между 3-4 пъти в седмицата. Тренировките имат за цел да развиват физическото състояние на състезателите като основен приоритет са издържливостта и бързината. Тренировките се провеждат от треньора  Венелин Иванов. Той е роден на 21 Декември 1940г. Казва, че се занимава с ориентиране от както се помни. Той е много любезен и винаги готов да ти помогне.Попитах състезателите какво мислят за него като техен треньор. Ето какво казаха те: „Тренера е строг по време на тренировки, но извън тях той е добър и винаги когато поискаш съвет, дали житейски или свързан с ориентирането, винаги ще ти помогне.“

Лично аз не веднъж съм ходила при него да искам съвети за различни причини. Това  е човекът , който уважавам много!

Важни ли са  материалната база и методи на обучение и спонсори:

Ориентирането е спорт който не изисква спортно съоръжение. Както разбрахме и по-рано състезанията се провеждат целогодишно в планински или паркови райони. Тренировките се провеждат на красивия ни градски стадион и гориста местност близост до него, наречена „Турлата“. Клубът редовно организира лагери, целта е сплотяване на отбора и отборния дух. Също така спортният клуб организира държавни първенства и традиционния крос „По стъпките на Левски“ през месец февруари послучай гибелта на Апостола

Спонсори на клуба са Община Троян и фирма „Калинел“ в лицето на Марин Радевски. Те осигуряват децата в клуба да тренират на минимални такси. По този начин ориентирането е достъпно за всеки.

Един от най-успешните ориентировачи  , а не кажа и най-добрият в България  е световния шампион на средна дистанция за 2017г. Неговото име е Станимир Беломъжев (Тачо).

Той е роден в Троян на 16 февруари 1988г. Започва да кара ски на двегодишна възраст. Световният №1 се запалва по ориентирането покрай родителите си. На първото си състезание при момчетата кара с батковците от „Хемус“ – Троян и става републикански шампион в ски бягането. На 12 годишна възраст ориентирането се превръща в негов приоритет. Завършва средното си образование в Троян, след това получава бакалавърска степен в НСА „Васил Левски“.    Магистратура  завършва  във Военна академия „Г. С. Раковски“.Той определя ориентирането така: „Много динамичен спорт, често попадаш в екстремни ситуации, в които се изисква максимална концентрация и вземане на светкавично решение“

В  заключение мога да кажа, че СКО „Хемус“ е емблематичен клуб в спортната история на Троян. Той е доказателство как дори след разпадането си е успял да се издигне отново на върха на българските клубове по ориентиране. За малкото си време в което съществува съвременния клуб, че имат завидни успехи. Аз лично съм израснала наблюдавайки работата на този клуб всеки ден и мога да кажа, че това е клуб в който се работи правилно с ясни цели и идеи, желание за развитие и успех. Ще завърша разказа си с думите на Станимир Беломъжев  

„Благодарение на треньори и добрата подготовка в този клуб аз станах световен шампион,  който ме кара да казвам с гордост , че съм троянец. Ако някой иска да види чудесни деца, отдадени на спорта и същевременно отличници в училище, да заповяда на нашата база в Троян:“

автор МОНИКА КОСТОВА