ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, НОЧКА!

50 години….малко ли са,  много ли са за един човек? Казват половината живот мина…

С този въпрос започнахме откровеният разговор с най-възрастният баскетболист в аматьорската лига, троянецът Пламен Ночев  Тази година е юбиляр и е щастлив за всичко, което е минало през живота му досега. И знае, че всичко тепърва започва.

Неговите приятели от баскетболния отбор споделят:

Ночев  е респектиращ човек, в което сърце гори баскетбол и доброта!

Има страхотно отношение към спорта, винаги мотивиран, винаги подхожда с уважение към всички на терена и извън него.Човек на който винаги може да се разчита,винаги казва всичко на място.

Да, защото юбилярът е троянец по сърце и душа.  Завършил „Св.св.Кирил и Методий“(Димитър Благоев)Троян. За кратко време излиза от родния си град за да учи в Спортното училище във Велико Търново като баскетболист. От 2-ри клас тренира този спорт и благодарение на троянските треньорите  Пенчо Иванов и Стефан Генков-Лимона,  и  Петьо Благоев(от великотърновското училище) това му става и професия.

 Но съдбата решава друго. След като се завръща в Троян до 1992 година има  мъжки баскетболен отбор Чавдар, но… цели 20 години после  до 2012 няма такъв, а само   подрастващите играят.И той започва да работи другаде. Но през 2016  по една щастлива случайност, се налага да замества колега от аматьорския отбор по време на мач в Троян. Случаят бе доста интересен.  Аз  бях свидетелка. Както си седеше в публиката , скокна и заигра  на баскетболното игрище  

От  тогава е неразделен с топката. Заедно с  момчетата от отбора на аматьорите на Чавдар Троян тази година постигнаха най- големият успех за тях. Достигнаха до финал и спечелиха среброто в групата. Но тази радост той е изживя не като състезател , а треньор поради тежка контузия малко преди финалните срещи.Но тя  не го отказва от баскетбола. Напротив това му дава възможност да се прояви  своите качества на водач  на момчетата през това време за което всички те  са  му благодарни.

В семейството му  се говори с езика на спорта. Съпругата, Надежда Ночева е била треньор на жените в БК Чавдар,  както и на  дъщеря си, Никол Ночева, която потвърждава поговорката,че “Крушата не пада по далеч от дървото“. Защото в нея кипи   баскетболна кръв.  За баща си казва: „Страстта си е страст…и не се забравя!“

Най-малкият член  на семейството Андрей също продължава традициите в спорта като тренира в момента биатлон в клуб Аякс, където майка му е треньор, след разпадането на женския отбор на баскетболния клуб.

В откровеният ни разговор с  Пламен той сподели, че  обича спорта повече от всичко.  Желае Троян да стане баскетболна столица, но затова  не е достатъчно само има кой да  тренира. Необходима е и материална база. Нова многофункционална спортна зала е крайно необходима за балканския град  за да може мечтата му да стане реалност. Треньори има, желаещи има , ръководството е на висота, но липсва „солта“  – спортната зала, казва с тъга Ночев

Надява се искрено  да може да играе и след 60-те  защото спортът е здраве и необходимост. Пожелава на всички свои фенове, приятели и колеги да имат неговото спортно дълголетие, защото той е най-възрастният играч в аматьорската лига.

„ Баскетболът се играе със сърце и любов за цял живот“, завърши своят ред на мисли Пламен

Честит юбилей , Ночка!