ХРИСТО СТОЯНОВ – ОТВОРЕН КЪМ ТРОЯНЦИ!

В зала „Форум“ на читалище “ Наука -1870 г.“ град Троян от 18.00 ч. на 22 ноември художника Владимир Киров  представи един от най-нашумелите в България писатели през последните двадесет години. Автор на единствената книга в българската литература с постановено следствено дело срещу нея от Прокуратурата на Р България, заради което писателят е завел иск срещу Държавата от десетина години в Страсбург, Христо Стоянов, с кратки биографични данни и случки от неговия живот. След това писателя  говори дълго за своята книга и творческият си път . Бяха му зададени въпроси и за творчеството му и за личното му отношение към събитията в държавата.

„ОТВОРЕНИ ПИСМА ДО българия“ съдържа морални есета за българската интелигенция. В нея ще прочетете „Отвореното писмо до Сгефан Цанев, до Румен Леонидов, до Велислава Дърева… Както и критични текстове до медийният “ писател“ Георги Господинов. Т.е., книгата съдържа текстове за хора, обитаващи медийното пространство, но не и пространството на духа.

Христо СТОЯНОВ е роден на 20 .12.  1956 година в град Габрово. Ако си направите труда и върнете девет месеца назад ще се установи, че той е заченат по време на Априлския пленум на ЦК на БКП…Не участва съзнателно в конкурси, но, въпреки това са му дадени няколко литературни награди. Първата награда е от фондация на името на Яворов и е присъдена за „цялостно творчество“ на едва навършилия тогава 30 години автор. През 1969 година се преселва в град Смолян. След завършване с пълно отличие на девети гимназиален клас Христо Стоянов прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици. Първата публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо единадесетгодишно чакане през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната стихосбирка на Христо Стоянов „Шепа живот“. След 1989 година Христо Стоянов работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още шест стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият роман на Христо Стоянов „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун. През 1999 година излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на РБ образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията за нея на критиката. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която Христо Стоянов е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“… Книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“…От 2005 година се преселва във Варна…

Книгите на Христо Стоянов

 „Скритият живот на една помакиня” е роман за младо момиче с мюсюлманско изповедание, което забременява и при раждането умъртвява детето си.Книгата е по действителен случай и разказва за бита и душевността на българите мюсюлмани в България. Младо момиче отива да учи в града, където се среща с местния полицай и се влюбва в него. Изпълнено с надежди, съпротива срещу властващия морал на старите мюсюлмани, бащата деспот, който пред очите на момичето осакатява майката от бой само заради това, че е светнала електрическа крушка, полицаят, който години след това става свещеник, защото „религията е най-конвертируемата валута по време на криза”. Братът на момичето, който след самоубийството й буквално повтаря трагичния живот на сестра си, изнасилен от мюсюлмани, които години след това са осъдени да платят минимална глоба за деянието си. И бащата, надмогнал религиозното си възпитание и деспотизъм накрая…

„СКРИТИЯ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ” е една от най разтърсващите и оспорвани книги през последното десетилетие в България, надхвърлила и най-смелите представи за тираж. За десет години тя претърпява над седемнадесет издания и стотици хиляди тиражи в страна, в която три хиляди тираж се смята за бестселър.

Още с излизането си книгата месеци наред води класациите за най-четен и продаван роман на пазара.

Разочарован от издателите си, авторът решава сам да издава вече книгите си и години наред живее като единствения професионален писател в България, издържайки се единствено от литературните си произведения.

Романът „КОПЕЛЕТО – евангелие от Юда” повтаря успеха на „СКРИТИЯ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ”.

Заради този роман през 2002 год. авторът е анатемосан и отлъчен от църквата.

Книгата е „опит да се обели Исус от божественото”. Опит да се надникне в липсващите сведения за неговото детство – търсене на земния му баща, осиновителят Йосиф, който го припознава за свой син, но превръща невръстното дете само в чирак в дърводелската си работилница, изливайки цялата си злоба на изпълнен с комплекси старец върху невръстния Исус, който едва тринайсетгодишен напуска семейството. Майката Мария, която в стремежа си да спаси детето си обявява, че „е заченала от Бог”, връзката на Исус с Мария-Магдалена – една сексуална в началото връзка, прераснала в дълбока интимна връзка. Последните мигове на Исус, който е трябвало да даде началото на една нова религия, удобна със своето примиренчество за Римската империя.

Еретична книга, изградена изцяло върху „буквален прочит на евангелията”, родееща се до известна степен с Казандзакис…

Роман, който обърква читателя с… човещината си, както твърдят някои от критиците на романа. Но и роман, който шокира с еретизма…

Книгата би могла да се нарече и „ЕРОТИЧНИЯ ХРИСТОС”…

Романът „АЗ, ДОНОСЧИКЪТ” е последният за сега от наречения от медиите „българският Салман Ружди” и „българският Дан Браун” Христо Стоянов, въпреки че „КОПЕЛЕТО – евангелие от Юда” излиза много преди „ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО”.

„АЗ, ДОНОСЧИКЪТ” е разтърсваща драма за това докъде са стигали тайните служби на България, за да вербуват един обикновен човек, за да им сътрудничи срещу собствения си приятел.

Шокираща изповед на човек, който спасявайки майка си я убива.

Години наред пред очите му пада косата на майка му, преминавайки през поредния сеанс химиотерапия, изчакването в тесния апартамент сутрешния тоалет на майката, защото може и да не е между живите, разкъсван между приятелството и синовния дълг… Човекът, който казва, че като син е направил това, което като човек никога не би направил… И когато след време майката умира, след като разбира, че синът й е доносничел, той не й съобщава, че го е правил заради нея – защото това би унижило майка му…

Въпреки споровете и дискусиите, възникващи след всяка нова книга на Христо Стоянов едно е сигурно за неговото творчество и то се нарича ХУМАНИЗЪМ.

Дълбоки и затрогващи, книгите му се радват на небивал успех в тази бивша Социалистическа държава в центъра на Балканския полуостров.

Христо СТОЯНОВ има необикновена за българин биография.

По майчина линия коренът му е от територията на Сърбия, а бащата на неговия баща е от Гръцка Македония.

Роден в гр. Габрово, известен като „българският Манчестър” заради тогавашната си промишленост, а самите габровци се славят с чувството си за хумор и автоирония. През 1969 год. бъдещият писател заживява с майка си в гр. Смолян в планината Родопа. Точно тогава започва и така нареченият „Възродителен процес” срещу българите-мюсюлмани. Това оставя и трайни следи в автора и по-късно в романа си „СКРИТИЯ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ” успява да пресъздаде по най-убедителен начин случилото се пред очите му.

Започва работа още непълнолетен в най-голямото тогава металургично предприятие „Кремиковци” като стомановар и кранист. Тренира бокс и става вицерепубликански шампион на България за юноши, пише стихове. Първата му книга със стихове излиза през 1986 год. и печели награда за най-добър дебют. Излизат още пет стихосбирки, като някои от стиховете му са преведени на унгарски, руски, английски…

Заради стихотворение, посветено на тогавашния Държавен глава Тодор Живков авторът е бил разпитван от тогавашните тайни служби и му е предложено да напусне страната, но той отказва. Защото винаги е смятал, че писател може да живее само в езиковата си среда и откъсвайки се от нея просто престава да пише.

През всичкото това време Стоянов се самообразова и превежда от виетнамски, руски и сръбски…

Пише и есеистика, работи след 1989 год. и като журналист, като за негови публикации е арестуван и многократно съден, но никога – ОСЪДЕН.

На някои от съдебните заседания дори сам се защитава без адвокати.

В момента текат още дела срещу него, а самият той съди България в Страсбург.

Авторските права изцяло принадлежат на автора, тъй като той самият е и издател на произведенията си.