Прочетете! Шампионското интервю на Изабела Христова

Коя е Изабела Христова? В момента е студентка в Спортната академия. Тренира и преподава на деца по джудо към СА“ЦСКА“ СОфия. Първите стъпки й са в „Чавдар“ Троян с Треньор Николай Матев

Европейски шампион по самбо, Балканиада джудо бронзов медал, Държавен шампион по джудо и самбо за девойки, Държавен шампион по джудо за жени до 23 г.  и за жени . Това са само част от наградите и постиженията на Изабела. Ученичката от СУ“Васил Левски“ бе кмет за един ден . Асистентка е на знаменосеца в училището

Здравей Изабела, преди всичко искам да те поздравя за чудесното представяне на държавните лични шампионати по джудо и самбо. Всички знаем, че направи Хет трик с републиканските титли: за жени до 23 год, за жени – при джудото. В самбото при жените.. Това е голям успех за теб. Всички троянци се гордеят с теб. Позволи ми за малко да те върна в детството. От кога започна да пишеш спортната си история?

 – Благодаря, от мое име и от името на моето семейство за огормната  Ви подкрепа, за всяко едно състезание! Все още има останали истински хора в Троян. Благодаря Ви.

Започнах да тренирам на около 9 – годишна възраст, но първите години според мен не се смятат за сериозен спорт.

     Мислила ли си,че някога ще станеш професионална спортистка и треньорка?

– Мислила съм си много пъти. За треньорка по скоро не съм вярвала, че толкова скоро ще мога да започна, но ми се отвори възможност, която не беше за изпускане.

 Какво ти даде троянската школа?

– Троянската школа ми е дала много – начало най –  вече.  Дала ми е стабилни основи и аз уважавам това, уважавам хората,   с които съм тренирала и които са ми помагали.

 Ако трябва сега да решаващ накъде ще тръгне живота ти , каква ще бъдеш?

– Ще взема каквото мога от спорта. Първо в личен аспект, после в треньорски.

   Кое повече те удовлеторява – твоите спортни успехи или педагогиката с деца. Дали можеш да ги заредиш със своя спортна енергия?

–  И двете чувства ме удовлетворяват адски много, но може би да гледаш още 10 деца щастливи е по удовлетворяващото поне за мен. Усещам тяхното желание дори и много малки на възраст. Знам, че един ден ще има шампиони точно от тях. Мисля, че успявам да ги достатъчнода ги заредя с моята енергия – редовни са в тренировките и броят на децата расте постоянно

       Според теб кое е важно за да си спортист. Талант или много труд

– Талант без труд не става. Многото труд и много воля винаги ще победят таланта. 

    Ако нещо ти пречи в живота какво ще направиш?

– Ще направя всички възможно да реша проблема.Имала съм доста пречки досега, но съм намирала начин да ги преудолея. Когато искаш нещо много силно, рано или късно живота ти го дава.

     Страхуваш ли се от нещо?

– Контузиите са нещо, което винаги ме е плашело, но не е причина, заради която да се откажа.

       Имаш ли мечта/и? И дали всички са изпълнени.

– Имам, разбира се. Мечтая си за световния връх,  за много повече участия по международни състезания. Смело мога да кажа, че не съм изпълнила дори половината си мечти. Освен всичко това, мечтая мои състезатели да са на върха.

   Според теб твоите конкурентки , могат ли да ти бъдат врагове? Как ги възприемаш лично ти?

– Не ги приемам като врагове. Всеки е дошъл да вземе своето от спорта, едни успяват, а други – не. В добри отношения съм с почти всички мои опонентки извън татамито, спортът е едно голямо семейство, в което няма място за омраза.

Ще се върнеш ли в Троян?

– Засега не планирам да се връщам в Троян. Имам големи амбиции, които са трудно осъществими в Троян, но това не означава, че не бих се върнала някога.

   Какво ще пожелаеш на троянци, на бъдещите спортисти?

– Пожелавам на всички спортисти да не се отказват, защото колкото по труден е пътя, толкова  по –  сладка е победата . Пожелавам им да не се спират пред нищо и най-вече Никой, защото в днешно време има много странични фактори, които пречат на един успех. Колкото повече пречки има, толкова повече оценяваш победата.

Интервюто взе Руслана Попсавова