Стою Костов Маринов – един човек, живял и умрял с достойнство

На редакционната поща получихме следното писмо от младия Христо Костов. Цитираме дословно

Уважаема г-жо Попсавова,

На днешната дата, 1.05.1905 година,  е роден  в махала Попешка   моя прадядо Стою Костов Маринов . По този повод бих искал да запозная  троянци с живота на  този толкова важен човек за моето семейство. Аз не го помня. Но имам доста архивни снимки и материали за него

    Аз, неговият правнук, Христо Костов, искам да кажа, че се гордея с моя прадядо. За мен е идол за поведение. Той е станал свидетел на три политически строя – капитализъм, фашистка диктатура налагана от нацистка Германия и комунизма. Участвал е активно в не една инициативи за благото и развитието на своя любим Троян. Изживял е много несгоди и мъки, но е успявал да ги преодолее и винаги да бъде с гордо вдигната глава. С поглед отправен в бъдещето. Помагал е на всеки, който е в нужда много пъти се е жертвал за благото на останалите. Винаги е бил насреща на своите съграждани, готов винаги да помага. Това е моят прадядо – един достоен човек, живял и умрял с достойнство. Отново казвам – аз се гордея с моя пра дядо и винаги ще се гордея

Стою получава своето основно образование в Народно първо начално училище в махала Попешка през учебната 1913/1914 г. По късно завършва “Обущарски теоретически курс на Н. Цонковски”- София и става първия профилиран обущар в Троян в началото на XX век. Признат с майсторско свидетелство с № 10712 от 15.VII.1935 година издадено от Търговско – индустриална камара в град Русе. Отбива военната си служба в Плевенското трудово бюро в трудови войски на длъжност трудов редник. Жени се през 1936 година на 31-годишна възраст за Константина Кърпелска, която е братовчедка на изтъкнатия партизанин Тончо Стаевски, също и на известната деятелка в РМС Йонка Мичева. През 1937 година на 11 юли им се ражда единственият им син син, Христо Костов. След като става семеен с дете, той с брат си, Димитър, решава да си построи къща в Троян. Купуват си парцели на територията на днешното Военно формирование 24430 – Троян построяват едни от най-хубавите къщи за времето си в Троян. През 1942 година заживяват в Троян заедно със своите семействата. След като Стою заживява в града, си отваря голяма обущарница на така наречената “Търговска улица”. Неговата работилница се намирала точно до къщата на големия троянец, първия социолог в България – Иван Хаджийски. Като съседи и видни троянци, с времето създават развиват контакти, но войната ги разделя. Стою не е търпял несправедливостта от налагана диктатура от фашистките поддръжници на нацистка Германия и затова тайно е от агитаторите на социалистическите събрания в Троян, още през двадесетте години се влива в редиците на Спас Балевски като разпространяват социалистическата идея в троянския край, да не забравяме факта, че Стою е също от родната махала на известния Христо Цонковски – един от емблемите на партизанското движение в Троян и активен участник в РМС организация. Стою е също и ятак на партизанина Кино Куковишки, като обущар му е правил обувки в партизанския му период при залавянето на Кукувишки от властта, Стою е под голям страх да не би чрез обувките да бъде разбрано, че е ятак на партизанина и да бъде арестуван и осъден на смърт. Като агитатор за социалистически срещи за съжаление Стою е арестуван и обвинен за политическа агитация след това осъден като политически затворник и да бъде изпратен в концлагера в Левуново (Петрич) като трудовак през 1943 година. Изкарва най-трудната една година в целия си живот, подложен на робски труд изключителен глад, но с идването на 9. IX. 1944 година е амнистиран и с няколко свои другари се връща по своите родни места. Искам да отбележа това, че концлагера е по – страшен дори и от бойното поле защото на фронта имаш две възможности падаш убит или да оцелееш. Докато в концлагера отиваш на сигурна смърт защото от там връщате няма. Пра дядо ми Стою е имал огромния късмет и щастие да дочака 9. IX. 1944 година и да се спази от очакващата го смърт. А какво се случва със затворниците които умират в лагера телата им са били захвърляни в една близка пещера оставени на вълците и чакалите. Такава съдба е очаквала и пра дядо ми и е много близо до този момент но за щастие идва 9.IX.1944 г. и със идването на новата политическа власт Стою е амнистиран. Прадядо ми се завърне в своя мил град Троян при своята съпруга и син. Освен това Стою е единствения троянец, който е ходил в лагера Слънчев бряг край град Ловеч след 9.IX., за да се опита да спаси своя съгражданин Иван Карадочев от неизбежната смърт защото е знаел какво представлява ужаса от концлагера. До 1945 година Стою работи като частен занаятчия в своята собствено обущарница намираща се на приземния етаж на къщата му. Но през същата 1945 година постъпва на работа в Обущарска трудово производителна кооперация „Катюша“ (отговаряща за всички обущари в Троян), която работи с машините от обувната фабрика на Никола Цонковски.

От 1945 до 1947 година е касиер на на кооперацията като през 1946 година е избран за председател на кооперация Катюша-Троян. Той внася дялов капитал от 17 000 лв., но през 1960 година кооперация „Катюша“ се присъединява към кооперация „Балкан“. През цялото пребиваване на Стою в кооперация „Катюша той освен, че я ръководи в продължение на няколко години, той неспира и да практикува занаята си и да обучава все повече и повече чираци имащи желание да се научат на обущарския занаят. Пенсионира се през 1967 година след 22 години работа в тази институция с такъв голям принос за Троян за чието развитие Стою има голям принос като неин дългогодишен служител и ръководител. В 1948 година е и завършването на Железопътните линии Ловеч – Троян в, което събитие Стою Маринов също има активно участие което се изразява в това, че редом със всички хора той полата своя труд енергия и амбиция да бъде завършен този мащабен проект който е служил като стожер между двата града Ловеч -Троян.

Признанията, които е получил е за своята дейност като един от първите разпространители на социалистическата идея в троянския край, също в качеството си на ятак на емблематичния партизанин Кино Кукувишки и за това, че като е бил осъден на смърт в като политически затворник в концлагера в Ливуново за това, че е социалистически агитатор. Заслугите му са оценени с това, че през 1958 година е избран от председателя на градския комитет на Отечествения фронт в Троян в лицето на Мичо Думанов. Стою да е Делегат на Градската конференция на Отечествения фронт. Също е бил удостоен и с грамота от Националния съвет на ОФ за своята 25 годишна активна отечествено фронтовска дейност подписана от генерал Боян Българанов председател на НС на ОФ през 1967 година. Удостоен и със почетна значка за активна дейност също от Националния съвет на Отечествения фронт – София. Като човек ползващ се с голям авторитет в ОФ много троянци са се обръщали към него за препоръка, за да бъдат приети като членове в Отечествения фронт. През 1956 година е изготвено писмо до Вътрешно министерство подписано от трима активни борци против фашизма и капитализма в Троян: Минко Хитров, Димитър Власковски и Минко Маринов. В уверение, че Стою е концлагерист в Левуново, като политически затворник. Писмото е съставено с цел на Стою да му бъде присъдено звание активен борец против фашизма и капитализма. Но той отказва защото е възмутен от множеството не заслужила маса хора получили това звание. Поради тежките моменти от живота на Стою Маринов, претърпява няколко инсулта и последните 8 години от живота си прекарва на легло и умира на 25 септември 1976 година в Троян. Слага се край на един живот изпълнен с много труд и надежди. Живот изпълнен с дела, които са оставили трайна следа в паметта на мнозина признателни троянци.

Христо Костов