
Защо местната власт не желае да флиртува с финансовото министерство
Кабинетът в лицето на финансовото министерство реши да ухажва местната власт, като даде повече финансови права на кметствата и районните кметове се съобщава в „Икономист“
С проект за изменения на Закона за местното самоуправление и местната администрация, гласуван на първо четене в парламента, кметовете на малки населени места, които са над 3000, и районните кметове в София, Пловдив и Врана стават второстепенни разпоредители на бюджета. Ако законът бъде приет окончателно, те вече сами ще разпределят финансов ресурс.
Това ако се бе случило по-рано, а не сега, 6 месеца преди местния вот, може би щеше да се приеме. Но НОСРБ разкритикува остро този проект заради това че не е разписано най-важното – как ще се извършва контролът над разходването на средствата.
Община Троян бе дадена за пример за създаване мини второ ниво на местното самоуправление, като е създал кметски съвети, които одобряват всяка една инвестиция или продажба на общинска собственост.
„В по-големите села има кметски съвети, в които влизат представители на политическите сили и водещи лица в общността. Община Троян изисква при всички разпоредителни сделки като продажби на сгради, на земя, да има становище на този кметски съвет. Тези становища се изпращат на общинския съвет, който гласува решенията“, коментира пред „Икономист“ Донка Михайлова, кмет на община Троян.
Тя споделя, че за 8 години има само два случая, при които общинският съвет не се е съобразил с решенията на кметските съвети, което означава, че доверието между тях е много високо. Община Троян е въвела и практика по-големите села да са второстепенни разпоредители на бюджетни средства, което означава, че те ежегодно получават самостоятелен бюджет и вземат самостоятелни решения по целесъобразността на разходите. Михайлова смята, че няма как малките села да бъдат самостоятелни разпоредители с бюджетни средства, защото не е рентабилно да се назначават счетоводители.
Според общинските кметове обаче това е недомислен закон и повече ще навреди, отколкото ще помогне. А включването на представител на кметствата в комисиите за обществени поръчки няма да помогне особено, защото комисиите се състоят от много членове.
Другото възражение на Сдружението на общините е, че съгласно конституцията общините в България имат право на самостоятелен бюджет и съответно на възможност да го управляват самостоятелно. Едно такова обособяване на бюджетите на райони и кметства при неразвита финансова децентрализация от държавата към общините ще доведе до раздробяване на и без това ограничените общински пари.
Сдружението на общините настоява финансовата децентрализация да продължи и на кметовете и общинските съвети да се даде още властови ресурс, защото те са най-близко до хората.
по материала на Иглика Горанова – списание „Икономист“