Без история няма бъдеще   

На Томина неделя,   5 май 2019  година,  отново станахме свидетели  на мащабна реконструкция правена от НД „Традиция“ РК „34-ти пехотен троянски полк“ Априлци-Троян-Севлиево. Пред портите на троянския манастир   се върнахме през онези дни на лето 1877 година, когато турските башибозуци са искали да  влезнат  и опожарят обителта, в която троянци са намирали покой.

„Спасяването на Троянския манастир е още един славен епизод от революционните борби на троянци срещу поробителя. Изключителна е ролята на тогавашния игумен на манастира архимандрит Макарий за запазването на светата обител. Към този епизод от героичната история на нашия край като че ли се връщаме по-рядко..“, каза Донка Михайлова  преди възстановката.

Затова днес благодарим на РК „34-ти пехотен троянски полк“ Априлци-Троян-Севлиево, че поддържат нашата памет жива.  Благодарим и на Величкий епископ Сионий, че днес ще станем  свидетели  за 2-ри път на реконструкцията“ Спасяването на Троянския манастир“. Но нека се върнем  към историята. На 5 юли 1877г. Ловеч е освободен. Няколко дена след това в Троян пристига една руска част за да разузнае града, района и проходите.

Но на 15 юли Рифат паша си връща владението над важния град Ловеч и Троян остава откъснат от останалата част на страната с руско военно присъствие, като неговата защита остава единствено в ръцете на неговите много слабо въоръжени жители.

Около града започва съсредоточаването на около 1000 души башибозук от съседните турски села: Борима, Коман, Добродан и др. По-голяма част от жителите, основно жените и децата, бягат по високо разположените в Балкана махали и колиби и към Троянският манастир.

На 7 август 1877 г троянци с наличното малко останало оръжие от Априлското въстание и взетото от турци няколко дена по-рано завардват подстъпа за града, разделени на три.

Първото сражение става при Бочовия мост, но няма как да се спре многочисленият и по-добре въоръжен противник, затова изплашените троянци бягат на изток, а други преминават р. Осъм и през „Къпинчо” се насочват към манастира

На 7-ми август 1877 година остава черен ден в историята на Троян. Градът е опожарен. Изгарят домовете и дюкяните на троянци.

На 8 август – вторият ден от унищожаването на Троян – част от все още жадната за кръв и зверства башибозушка сган тръгва след избягалите жители към Троянския манастир.Няколко души от авангарда даже влизат през отворените манастирски порти, но се уплашват и веднага се връщат при другите, които ги следват.

Появата на башибозука пред манастирските двери е сигнал за пръснатите наоколо българи, каква съдба ще очаква храма, ако не се организират за неговата отбрана. Взето е решение светата обител да се запази на всяка цена! Оформени са групи с ръководители и са уточнени позициите по съседните баири.

На 8 август – вторият ден от унищожаването на Троян – част от все още жадната за кръв и зверства башибозушка сган тръгва след избягалите жители към Троянския манастир.Няколко души от авангарда даже влизат през отворените манастирски порти, но се уплашват и веднага се връщат при другите, които ги следват.Появата на башибозука пред манастирските двери е сигнал за пръснатите наоколо българи, каква съдба ще очаква храма, ако не се организират за неговата отбрана. Взето е решение светата обител да се запази на всяка цена! Оформени са групи с ръководители и са уточнени позициите по съседните баири.

Троянският манастир е спасен. А с него и гордостта и честта на троянци. Защитавайки Светата обител, хората те  жертват живота си и на семействата си, но  спасяват светинята на българската духовност и християнската вяра.

За да я жива вярата, да го има Троян и да я има България, завърши единствената жена – кмет в 150-т годишната история на на града.

Велички епископ Сионий благослови присъстващите  и каза: „С тази възпоменателна възстановка отдаваме почит на тези, които отдадоха своят живот за спасяването на Манастира’ Благодаря на всички, които участват в това събитие. Призовавам всички събратя и сестри винаги да споменават тези хора.

Да благодарим и на участниците във възпоменателното събитие, които допринасят за историята.Христос возкресе!“, завърши игумена на Манастира

20 минути гости на Троян и  жители   преживяха за едно с участниците  това историческо събитие. А те бяха над 60 човека, които са членове на НД „Традиция“ Габрово, Ловеч, Плевен и други.

Нека повторим, че тази реконструкция беше правена през 2015 г.. А сегашната  я надгради. Видяхме  повече мирно население,  ръкопашен бой  и още повече емоция.

Да благодарим на всички за това преживяване, което  ни  върна десетки години назад във времето.

Защото без история няма бъдеще