Почина акордеонистът Михаил Бъжев
Вчера си отиде от този свят големия музикант и акордеонист Михаил Бъжев.
Михаил „Мишо“ Бъжев е роден в град Априлци през 1938 година. До последно бе с акордеона. Той акомпанираше на ансамбъла от Врабево на Празника на гъбите и гъбената чорба в с.Калейца
Екипът на Читалище „Светлина“ в родния му град отправят искрени съболезнования към близките на Мишо Бъжев.
Поклонението е от 15:00 часа днес в Ловеч, а погребението от 16:30 часа.
Още на шестгодишна възраст, молодецът започва да показва завиден талант в музикалното изкуство, като успява да си направи импровизирана флейта от букова клонка и дори възпроизвежда фрагмент от „Ноктюрно“ на Филип Гобер. Още тогава, голяма част от априлските културтрегери оприличават стила на малкия Мишо на този на великия Алфредо Казела, като дори другарите на малчугана започват да го наричат Фредо. Съдбата обаче отрежда различна съдба на бъдещия маестро. Един ден, докато дванадесетгодишният Михаил се излежава под жарките лъчи на юлското слънце, през града минава странстваща трупа музиканти, свирещи на гайди, кларинети, гадулки и… акордеони. В момента, в който младежът чува „божествената кутия“ (както той по-късно ще нарече акордеона в едно интервю), животът му се променя завинаги. След като изявява твърдото желание на напусне школо и да се присъедини към музикалната трупа, Мишо не среща подкрепа от родителите си и е принуден да избяга от дома си в една топла юлска нощ, за да осъществи мечтата си.
Открива го великият акордеонист Борис Карлов, чиято подметка се е разкъсала при спъване на съседната улица. Карлов разпознава Михаил от едно негово представление заедно с музикалната му трупа в София. Борис поема младежът под опеката си и става негов личен импресарио, навярно предчувствувайки славното му творческо бъдеще. Михаил усъвършенствува все повече и повече акордеона, като окончателно загърбва флейтата в своето ежедневие. Удоволствието от акордеона започва да дава резултат и така един майски ден, по време на почивка в Ловеч, в Мишо се заражда идеята за първата му творба – „Право Ловешко хоро“. За написването на хорото биват нужни два месеца, а когато най-после Мишо представя завършената творба на опекуна си Карлов, същият я посреща със страхотно въодушевление. В следващите осем месеца Михаил и Борис правят турнета из цяла България, като изпълняват „Ловешкото хоро“ по събори, мегдани и кръчми. Така идва и заветния първи юли 1971 година, когато Мишо е поканен да запише и представи своето хоро по БНР. В мига, в който парчето отеква по всеки адекватен радиоприемник в страната, то се превръща в моментален хит и се задържа в класацията на БНР за цели осем седмици. През август 1971 вече няма домакинство, кръчма, хотелско лоби или канцелария, където да не се слуша „Право ловешко хоро“!
Мишо ползува мъдро инерцията на своя успех и успява да издаде още няколко авторски творби. Неговото „Сборенско хоро“, издадено през 1973 г., надминава и най-смелите мечти на младия акордеонист, като остава за цели десет седмици под номер едно в класацията на БНР. През същата година Михаил избира няколко изпълнители измежду някои от оркестрите, с които е свирил в миналото. Заедно с тях той основава нов оркестър под името „Мишо и Златните чанове“. На събор в Копривщица през същата година Михаил среща първата си любов, певицата Дора Димчева, за която се жени само няколко месеца по-късно и заживяват охолно в огромна къща в София. В този момент няма градче или село, което да не се е захласнало по акордеона на Мишо, а трудът му се отплаща щедро. Славата обаче носи и своите последствия, както историята ще покаже.
