Тържествен бе Денят на Съединението в Троян

По традиция на 6-ти септември, Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, троянци поднесоха цветя и венци на признателност предбюст-паметника на Захарий Стоянов в центъра на Троян.

За пръв път от години на площад  „Възраждане“ пред Конака се бяха събрали множество малки и големи, граждани, гости, общински съветници,  представители  на политически партии. Тервел и Габриела раздаваха знаменца на минувачите от името  на Община Троян.  Също така  войводите  от Троянското ВМРО  раздаваха трибагреници и отбелязаха празника с традиционно автошествие.

Родена в Троян жена сподели, че от години не се е вълнувала толкова много на този ден. Тържественост и емоция . Така можем да определим отбелязването на 134 години от Съединението на  България

“ Днес отбелязваме 134 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Едно изцяло българско дело, резултат от усилията на княза, правителството и народа, с което се възстановява справедливостта, въпреки съпротивата на някои от Великите сили и съседните ни държави.

От историческа гледна точка, Съединението е безпрецедентен акт на смелост и патриотизъм, с който българите осъществили мечтата си да живеят обединено в една обща държава и дали категоричен знак, че са силен народ.
„Съединението прави силата„ – не е просто лозунг. Това е смисълът на
българската държавност, на обединението на един народ – толкова важно тогава,
колкото е и днес!, каза в уводното си слово Силвия  Йовевска –  експерт в отдел“Култура“ на Община Троян.

Десислава  Вутова – уредник в Музея на занаятите запозна присъстващите  с исторически факти за  Съединението в града.

Троянци разказват в далечни спомени записани  за малките едноетажни постройки на Беклемето, Камен мост и Троян, на които стояли табелки: „Княжество България – митница – Троян”, започна Десислава Вутова

Иван Казанджиев (родолюбив троянец и съзаклятник в Троянския революционен комитет) в документ от септември 1885 г. отправя призив към троянци: „Задължени от Централното либерално бюро в София и призовани от патриотический силен глас за подпомагане святата за България цел – обединение на целокупна България и за подпомагане прогласеното Съединение с братската ни страна, Южна България, за което сме изказали съществен прием, гражданите от Троян, като венец на народополезното дело, основаха комитет за събиране помощи, които ще послужат за подкрепяне и поддръжка на ратниците. Затова всеки от троянската околия се подканва да помогне с каквото ще – каквото и както може.

Щом някой узнае, че любимият княз е заминал с Каравелов за Пловдив да приемат управлението, нека от нищо не се страхуваме, нека имаме вяра, че рано или късно ще постигнем целта си; нека знаем, че всичко с труд и жертви се постига; и че всяко благородно дело е за подпомагане и че в този момент да не стоим със сгънати ръце.

„Помощта на всекиго ще бъде записана със златни букви; подвигът и примерът ще се подражават, а паметта му ще се почита”.,

Кой е Иван Казанджиев?

Той е   един от инициаторите за построяването на Жълтото училище и главна фигура в подготовката и изграждането на Марковския мост.

Уредничката на Музея още разказа  за  другия виден българин с троянски родови корени, участвал активно в Съединението.  Константин Хаджикалчев – деен член на тайния комитет в Пловдив, той е избран да бъде част и от временното правителство, формирано след обявяването на Съединението на 6 септември. Заедно с д-р Янкулов е натоварен с мисията да убеди княз Александър Батенберг да приеме и застане начело на съюза на двете Българии. Хаджикалчев успява в мисията си и съпровожда княза при преминаването му на Стара планина на път за триумфалното пристигане в Пловдив. След като Сърбия обявява война на България, Константин Хаджикалчев се записва като доброволец, служи в генералния щаб и участва в битката при Сливница.

Ето какво  казва той на княз  Батенберг:

„Имайте предвид, че ний сме пред един свършен факт. Фактически южните българи са присъединени към братята си от Северна България. Кой може да ги раздели? Вие, Ваше Височество, не можете да отвърнете лицето си от този факт… Моментът е съдбоносен. Предстои да вземете едно решение, с което да проявите своята безгранична любов към българите! А великите характери се проявяват в дните на тежки изпитания.”

Също така в словото  бе споменат и  Никола Гимиджийски, учител и управител на троянската митница. Той разказва, че през 1879 г. в Троян дошъл Никола Живков и поискал да се направи събрание, на   което да се говори за разпокъсването на България. Гимиджийски, заедно със Стефан Гайдарски организирал троянци, а Никола Живков със своята пламенна реч  ободрил духовете. В резултат на това се образува чета от няколко души, със задача да се придвижат до Кюстендил и с други чети да се отправят за Македония и да я разбунтуват.

Благодарение на активността на троянския комитет и ловешкото опълченско дружество се формират две групи от доброволци в Ловеч. Едната се отправя за София, оттам към Пирот, а другата по нареждане на Военното министерство тръгва към Търново.

Вутова припомни и за приноса на Захарий Стоянов в това забележително национално събитие. Захарий Стоянов избира най-подходящия психологически момент, за да призове чрез своите текстове: „Не плащайте данък на правителството” и „Път за спасение има! Долу Румения. Съединение с Княжество България!”

Днес троянци  си спомниха и имената на доброволците от Троянския край, участвали в Сръбско-българската война – Пенчо Христов Икономов, Стефан Дочев Серяков, Минко Казаджиев и др. Тук отбелязваме и приноса на Троянският манастир. Под ръководството на архимандрит хаджи Макарий той дава своят дан за Отечеството. В протокол от 11 ноември 1885 г. е решено „да се пожертвуват за войската 10 говеда и 40 овце, частно събрано от братята. За Червения кръст 3 000 гроша”.

Словото на уредничката на Музея завърши с думите:

„Съединението прави силата! Нека да не забравяме този завет, предаден ни от най-великите и извисени умове на нашата Родина. Нека никога да не забравяме, че обединени сме най-силни. “

Цялото слово може да прочетете ТУК