„По пътя към тройната корона – 12 000 км пеша с Петър Ванев“
Преди няколко години Петър Ванев хвърля вратовръзката, за да извърви хиляди километри сред невероятната, но и капризна природа на Северна Америка
„А хората, които са там, не са някакви избрани хора, а са хора като тези по улицата, които срещаме всеки ден. Тротоарът също е пътека, но е малко трудно да видиш дали човекът насреща споделя твоята страст. Но когато си в природата, тези тъмни очила, които носиш в града, ги махаш и човекът насреща е твоят непознат приятел“, разказва ни Петър.
По пътя си например той среща момиче от Щатите, което е участвало в хор за балкански народни песни и му изпява българска народна песен.
„Такива срещи са точно тази причина, поради която съществуват тези пътеки – срещаш хора от цял свят с истории, за които дори не можеш да подозираш“, категоричен е пътешественикът.
Една от описаните в книгата му срещи е с най-възрастния човек, който носи „Тройната корона“ – 87-годишния Владимир Кобилиус, с прякор Папи:
„Срещнах го в щата Мейн в последните около 400 км от маршрута. Когато видиш човек на 87 години да прави такова физическо натоварване, си задаваш въпроса какви са твоите извинения да се оплакваш или да не си там. Той е просто пример, че възрастта е само цифра, а другото е въпрос на лично желание и мотивация да правиш това, което искаш и обичаш да правиш.“
Една от мъдростите, които Петър получава от Папи, който е ветеран от армията, е да не спираме да се движим, защото „неподвижната мишена е лесно да се уцели“.
„Няма значение колко си млад или възрастен, за да направиш преход, или да отидеш в планината и да направиш връзка с природата“, смята Петър и потвърждава твърдението си с факта, че най-младият човек, който е прекосил и трите маршрута и има „Тройната корона“, е на 9 години.
По пътя си Петър среща и много семейства, включително семейство с пет деца.
Кога да „хванем пътя“?
Според Петър Ванев няма нужда да чакаме момента, който ни стиска гърлото, за да предприемем подобно преживяване, в което да намерим себе си.
„При мен това беше проблемът, че като дете макар и израснал в провинциална среда в селото на баща ми, не съм имал достъп до този тип преживявания – преход в планината, нощувка на палатка, хижа и т.н. Това е налично и достъпно в България, но за мен беше тотално непознато. Нямало е кой да ми покаже и обясни, че това е нещо прекрасно и уникално.“
