„ТРОЯНОЛЮБИЕ” и „НИЕ СМЕ ТРОЯНЦИ” – дарение за библиотеката при НЧ“Наука-1870″ Троян
Г-н Мичо Генковски дари на читалищната библиотека две свои новоиздадени книги, посветени на Троян и троянци.
Първата носи необичайното заглавие „ТРОЯНОЛЮБИЕ”. На гърба на титулната страница авторът споделя: „Текстовете, които ви предлагат да прочетете в тази книга, съм писал в моменти на съзерцаване на природните красоти и възхищение от славната история на Троянския край. Отразил съм мигове на вълнения от съвместната ни работа с деятели и ръководители на нашата община. Споделям спомени след срещи с изтъкнати творци, извисени в националната ни култура. Писал съм тези текстове най-вече с преклонение пред всички троянци, които през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век изградиха Троян като един от малките, но значими центрове на българската икономика, просвета и култура.”
Разлиствайки книгата, ще преведа само един цитат, за да ви провокирам интереса ви – за Троян: „Троян не е само родното ни място. Той е въздухът, с който сме закърмени. Той е безкрайната приказка на нашето детство, трепетът на първата целувка. От тук погледът ни се стрялка в бъдещето. Хоризонтът на нашите мечти усеща своите първи проблясъци. Капинчо се оказва нисък, за да спре полета на извисената ни дързост, а Турлата отдавна ни е дала първия урок по краезнание. Всяко излизане отвъд Калеешките ханчета е изпитание за нашата душевност, за усета ни за красивото и грозното, за нюансите на нравствеността.”
„ТРОЯНОЛЮБИЕ” съдържа много отговори на въпроса, изписан на черната дъска на площада: „Какво означава за теб Троян?”
Втората книга на г-н Мичо Генковски носи гордото заглавие „НИЕ СМЕ ТРОЯНЦИ”. За да ви я представя, ще използвам послеслова на автора: „Ние сме троянци” е малка книжка за „големите” троянци. За ония, които с моралния си и нравствен облик, с професионалните си умения и майсторство, с дарбата си са допринесли в най-голяма степен за възходящото развитие на Троян, за славата и известността на Троянския край.
„Ние сме троянци” представя личности, които скромно и без претенции са отдали своя опит, знания, талант на обществото. Академик Ангел Балевски например не обичаше да го титулуват с безспорно предизвикващото гордост „академик”. Той предпочиташе да се представя като „инженер4 и дори със съвсем обикновеното – „техник”. Марин Грашнов, който многократно е оказвал съдействие за решаването на много троянски проблеми, винаги, когато приемаше задачата, казваше: „Ще стане”, а не традиционното „Абе, ще видим”. Историкът на Троян Власи Илиев Лингорски пък направо заявява:”Обществото ни е създало, трябва да му се отблагодарим!”
„Ние сме троянци” ни среща с онези, достигнали широтата на известността, завоювали върхове, на които всички ги виждат. Волно или неволно тяхната слава ставаше през годините слава и на родния край. Тяхната собствено известност носеше известност за Троян.”
Книгите очакват своите читатели в отдел „Заемна за възрастни”.
