Книга в унисон със сливовата атмосфера в Троян

ЕДНА КНИГА ОТ ФОНД „КРАЕЗНАНИЕ” В УНИСОН СЪС СЛИВОВАТА АТМОСФЕРА В ТРОЯН ТЕЗИ ДНИ

„Сливовата култура в Троянско, отразена в бита и поминъка на населението” е мащабно изследване, чийто автор е Петър Хаджиев – учител-художник, краевед-изследовател и преди всичко родолюбец. Роден е през 1905 г. в Орешак. Завършил е Държавната художествена академия в София – специалност живопис. Живота си посвещава преди всичко на това изкуство – преподава го на поколения троянски ученици като учител в Троянската гимназия по рисуване, ръчен труд и стенография през целия си живот.

Петър Хаджиев обаче е не само учител, но и самобитен художник, краевед, изследовател на бита и поминъка на населението в Троянско, на историческото минало на Троян и региона. Той е основател на няколко музейни експозиции – в читалището (1939-1940), в училището за дейността на Васил Левски и местния революционен комитет (1942-1943), в стаята-скривалище на Васил Левски в Троянския манастир (1944). Автор е на архитектурни проекти за паметници на Ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията. Консултант е в изграждането на художествената част на Панорама „Плевенска епопея 1877г.”

Най-мащабното му изследване е посветено на една от емблемите на Троян – синята слива, фестивал за която ще честваме след броени дни. Проучването започва с „Предисловие”, в което авторът описва случки, свързани с употребата на сливова ракия по времето на Руско-турската освободителна война, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война и след това – в мирно време.

Следват „Кратки исторически данни за българското овощарство и по-специално в Троян и Троянско”. Петър Хаджиев представя няколко таблици със статистическа информация относно овощните видове в Троянско в декари и в брой дървета, относно сливовите площи в Троянско в годините от 1920 до 1935, както и сведения за производството на сушени сливи, сливова ракия и сливов мармалад за периода 1920-1956 година.

В главата „За троянската синя слива” авторът разглежда въпросите на засяването и грижите за сливовите дървета от няколко гледни точки – според агрономическата наука; според троянските овощари-практици и сопред народната практика.

Петър Хаджиев отделя специална глава на Троянския манастир и неговото религиозно, културно и стопанско значение. „Троянският манастир – пише Петър Хаджиев, освен като религиозно-просветно и бунтовно огнище, има и по-развито земеделие, животновъдство и особено овощарство, също и производството на сливова ракия.”през 1894 г. Троянският манастир участва с ракия, собствено производство, в Анверската изложба в Белгияи е отличан с бронзов медал и диплом. Хаджиев описва и технологията на специалната манастирска сливова ракия, т. нар. „буреновка”, в която братята монаси слагат от пролетта до есента 40 различни билки и така ракията, освен дъх на зрели сливи, има уханието и на планинските билки. Авторът публикува и Списък на билките за ракията.

В следващата глава се разглежда „Сливовият плод като храна на населението”, а след това – „Сушенето на зрелите сливи”. Авторът ни запознава с различните начини на сушене на сливите: 

на слънце – върху каменните плочи на покривите на сградите, върху дъски или тенекии;

в примитивни сушилни – изкоп в земята, широк 1 метър, дълъг 2 метра и дълбок 30-40 см. Върху него се поставя дървена рамка от летви  и отгоре се нареждат сливите. Покриват се с черга и в единия край на изкопа, кэдето е оформено огнището,се запалва огън. Сушенето трае 2-3 денонощия.

В по-модерни сушилни тип „Хавелки”, внос от Чехия в началото на 20 век в Кюстендилския край – Те са специално изградени, с обособено огнище и наредени една върху друга на известно разстояние няколко броя леси, върху които се подреждат сливите. Тези сушилни могат да изсушат за едно денонощие 300-400 кг сушени сливи. В Троянско тези съоръжения се появяват около 1930 година.

Освен на сушенето на сливи, авторът се спира обстойно и на варенето на маджун, правенето на сливов пестил, варенето на сладко от сливи и сливов мармалад.

Най-обширно, разбира се, е повествованието за варенето на сливова ракия. Проследяват се дейностите и процесите на подготовката на сливовата каша и варенето на ракията. Подробно е обяснено устройството на „габровския” казан, в който става изваряването. Много изчерпателен е Петър Хаджиев при представянето на домашните уреди и съдове, които се ползват при консумацията на ракията – глинени съдове (ибрици, чашки, шулец,павер, ибрици-близнаци), дървени съдове (различни видове буренца), метални съдове (котленици, калаени павури), съдове от стъкло и порцелан. Авторът разглежда и „Търгуването с троянска ракия” като изброява и някои по-крупни търговци на ракия. Също така отделя внимание на „Държавните закони и разпоредби за спиртните питиета”. Не е пропуснал и „Борбата срещу болестите и вредителите на сливовата култура” (щитоносната въшка, чернилката, шарката).

Струва ми се, че голям интерес у читателите ще предизвика главата „Фолклор”, в която Петър Хаджиев представя етимология, пословици и поверия, свързани със сливовата култура, а също така и обичаи при варенето на ракията, кога и как се пие тя, ракията като лекарство.

Накрая авторът отделя место на Въздържателното движение в Троянско. Съобщава за дейността на Въздържателните дружества: „Самовъздържание”, по-късно преименувано на „Август Форел”при основното училище (1919), „Здравец” в гимназията (1922), гражданско въздържателно дружество „Възход” (1925). Дейността на тези организации се изразява в изнасяне на беседи против алкохолизма и тютюнопушенето, на здравни теми. Внимание отделя и на въздържателното движение в родното му село Орешак, във Врабево и Ломец.

За с. Ломец Петър Хаджиев разказва интересна случка: „През 1925 г. и в с. Ломец е образувано въздържателно дружество „Млад трезвеник”. То провежда на 22 юли 1929 г. референдум за затваряне на кръчмите. Резултатът е 115 „да” и 7 „не”. На 1 януари 1930 г. кръчмите били затворени и забраната траяла цели три години. Но през това време се случила друга беда. Мъжете-пияници в събота и неделя ходели в близкото съседно села Дълбок дол и си пиели на свобода до следния ден – понеделник, когато се връщали в Ломец. По този повод жените се оплаквали, че си направили голяма беля с този референдум като пропъдили мъжете си да ходят в друго село по кръчмите.”

Към своето изследване Петър Хаджиев прилага и 50 графики – негово дело, с които онагледява процесите, съдовете и устройствата, използвани при прибирането на сливите,тяхното сушене, подготовката на сливовата каша и изваряването на ракията, нейната консумация.

Трудът има обем от 185 страници – обем, внушителен, доказващ задълбочеността, всеобхватността и прецизността, с които авторът  и се отнася към изследването така, както го е правил неизменно в своята разностранна, но винаги безкористна и родолюбива дейност.

Изследването на Петър Хаджиев е издадено от Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян като кн. 18 от поредицата „Културно-историческото наследство на Троянския край” през 2010 година. Екземпляр от него се съхранява във фонд „Краезнание” на читалищната библиотека