Днес е Велика Задушница
Днес е Велика Задушница – „Синаксар“ за събота на месопустна неделя /Велика Задушница/ е ни изпрати отец Войден Божков от църква“Св.Петка“ Троян, Ловешка област.
Понеже някои люде са били сполетени от смърт при най-различни изключителни обстоятелства – било огън или земетресение, пътна или минна злополука, от мълния или наводнение, или са станали жертва на някое друго бедствие и поради това не са могли да получат установените от св. Църква предсмъртни попътни спасителни средства – псалмопение, изповед, св. Причастие и опело, то св. Отци, движими от любов и следвайки древното апостолско и църковно предание, благоусмотрително са наредили да се извършва тоя ден общ молитвен помен за всички тия знайни и незнайни наши братя и сестри от векове благочестно починали. Това установление намира оправдание още и поради спомена за страшния Христов съд, за който на утрешния ден ще се чете евангелско четиво, та чрез молитвите на цялата Църква днес да бъде умолен и умилостивен Праведния Съдия, за да прояви Своята божествена милост към преждепочиналите.
Поменът за покойните е определен да се извършва в събота, понеже еврейската дума „събота“ на български значи „почивка“, а умрелите почиват от своите тукашни трудове и затова ги наричаме „покойници“. Молитвеният спомен (поменуване) за покойниците има основание и оправдание преди всичко във вярата в безсмъртието на човешката душа, която и след смъртта продължава да съществува, макар и в друго битие. Св. Църква вярва, че за душите на умрелите до деня на всеобщото възкресение и на всеобщия праведен съд има възможност да получат облекчение на своята задгробна участ по силата на молитвите, които Църквата и близките на покойните отправят за тях. Бог, Който има ключовете на ада, ги има тъкмо, за да заключва и отключва, т. е. да освобождава от ада душите на ония, за които Църквата се моли. Молитвите за покойниците са като благодатна роса за техните души. Св. Йоан Златоуст казва, че сторената милостиня в памет на покойниците им принася голяма полза. Заупокойната молитва има двойно благодатно действие. Тя принася полза не само за самите починали, но и за живите, които се молят. Оня, който помазва другиго с благовонно миро, сам благоухава и себе си. Свещенослужителят, кадейки богомолците по време на богослужение, кади в същото време и себе си.
Споменът за покойниците намира оправдание и в нашата любов към тях. Св. ап. Павел уверява, че любовта никога не престава (1 Кор. 13:8). Тя продължава и в отвъдния живот. Смъртта не е в състояние да сложи за нея преграда. Заупокойните молитви са израз на любовта ни към скъпите ни близки, които са били с нас, но смъртта временно ги е откъснала от нас. Те са духовната връзка между тях и нас.
Споменът за покойниците и за тяхната задгробна участ при това оказва върху нас, живите, голямо възпитателно въздействие. Той е спомен за самата смърт. Помнейки смъртта, ние ставаме по-смирени, по-добродетелни. Затова и св. Писание ни увещава да помним смъртта, за да не грешим.
Днес е Велика Задушница, т. е. ден определен за молитва за упокоение душите на покойниците. Тоя ден св. Църква оправя молитва към Бога на духовете и на всяка плът. Който потъпка смъртта, обезсили дявола и дарува живот на света – да успокои душите на починалите в място светло и покойно, гдето няма болест, печал и въздишки, но е безкраен и блажен живот, като им прости всяко волно и неволно съгрешение. Защото Той – Христос – нашият Бог е възкресението, животът и покоят на починалите. Нему, прочее, слава заедно с безначалния Му Отец и с Пресветия благ и животворящ Дух, сега и всякога и във вечни векове! Амин!
*СИНАКСАР* – на гръцки: συναξάριον – сборник, събрание, съединение) е по-пълен или по-кратък житийник и тълкувание на празниците, извлечени от писанията на светите отци и църковните предания. Първоначално синаксарите били използвани в богослужението (техните четения също се наричали синаксари).
Синаксарите съдържат разказ и обяснение на празнуваното събитие (напр. Синаксари на Господски и Богородични празници, на празници по случай пренасяне мощите на някой светец) или значението и причината за установено от Църквата действие (напр. помен за покойниците), или тълкувание на причината дадено възпоменание да се извършва на определен ден (напр. Синаксар в Месопустната или Страстната седмица). Подобни на синаксарите са месецословите и минеите. В последните редом с жизнеописанията на светиите помествали и поучителни слова за празника.
