Виктория Петрова, 8 клас СУ „Васил Левски“ – Троян

Грозното патенце – една приказка за нетолерантността – Предложеният текст е написан от осмокласничката Виктория Петрова във връзка с отбелязването на 16 ноември, Международния ден на толерантността.

Грозното патенце – една приказка за нетолерантността
Може би няма човек, който поне веднъж да не е чел приказката за грозното патенце. Ако все пак някой не е наясно със съдържанието на творбата – накратко се разказва за едно грозновато сиво пате, което не е добре дошло във семейството си, но в края на приказката различното мъниче се превръща в лебед.
Колкото и странно да ви звучи, тази детска приказка с нагледно щастлив край отразява сюжет, който никак не е фантастичен или приказен. Сюжет, който разказва за тежката съдба на отблъснатите от обществото хора тук, в реалността.

Има хиляди доказани случаи на тормоз над малки и големи заради тяхното вероизповедание, раса или пък социално положение. С други думи днес, в двадесет и първи век, „грозните патета“ далеч не са малко, а по-страшното е, че в единици от тези случаи развръзката е щастлива, както в произведението на Андерсен.
При анализа на приказката, който направих за себе си, в главата ми изникна един въпрос: Кой е виновен за проявата на нетолерантността към различното същество? Всъщност за мен каквато вина носят насилниците, такава вина носят и онези, които кротко и мълчаливо си стоят отстрани и наблюдават ужаса, който се разиграва пред очите им. Аз със сигурност не съм човекът, който ще открие правилния начин за борба с нетолерантността, но със сигурност знам, че решението не е да си затвориш очите за проблема. Както хората казват – един проблем е наполовина решен, ако го признаеш за съществуващ.
По данни на УНИЦЕФ, близо 130 милиона подрастващи ежедневно са подложени на психически или физически тормоз, защото са различни в очите на околните. Тук коментарите са излишни, цифрите говорят сами за себе си.

Вероятно сега, след като се запознахте с далеч не приказните факти, ще гледате на приказката „Грозното пате“ с други очи. Защото там, някъде по света, чакат те, милионите патета и жадуват да се превърнат лебеди.