Екатерина Ненчева – 102 години от смъртта на поетесата

Екатерина Ненчева –  поетесата е гордост за троянци. За нея ни разказва ученичката от 8 клас на СУ“ Васил Левски“ Троян,  Мина Радева, с ментор г-жа Ангелина Иванова.

Екатерина Ненчева е родена в град Троян на 1 май 1885. Тя е човек, с когото ние, троянците, трябва да бъдем горди.
През 1902 година баща ѝ умира, а на годишнината от смъртта му се самоубива едно от трите деца в семейството – 15-годишният ѝ брат. На бъдещата поетеса това се отразява много лошо.
След смъртта на бащата семейство остава на улицата, без никакви средства.
Екатерина учи на много места, като начално образование завършва в Севлиево, после учи в Американския колеж в Ловеч а в София завършва Първа девическа гимназия.
През 1909 г. се омъжва за публициста общественик Иван Харизанов и имали две деца – Милчо и Иванка.
Била е учителка в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Когато са във Враца, тя се разболява и семейството се връща в Пловдив, където прекарват година и Екатерина умира от туберкулоза на 9 февруари 1920 година.
Екатерина Ненчева пише стихове от 14-годишна възраст. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина). През 1909 г. издава единствената си стихосбирка „Снежинки“. По време на заболяването си печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Тя е първата поетеса в българската литературна история, която разкрива интимния вътрешен свят на жената в творбите си. Основни мотиви в поезията ѝ са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията и са тъжни-изразяват трагичната съдба и изострена чувствителност.
А това е едно от лиричните стихотворения на поетесата:

И тихо, с две очи…
И тихо, с две очи,
Ти в миг, като с лъчи небесни,
От сън разбуди моето сърце.
И в рой избликнали лъчи
То трепна сгряно за живот със песни!

Но литна ти далеч,
Лъчи изгаснаха в сърцето,
Душата ми угасва в черен мрак…
Ела, ела, върни се веч,
О, първий сън върни ми на сърцето!