Ивет Горанова – момичето, което побеждава с усмивка

Ивет Горанова – Олимпийската шампионка на България по карате бе в Троян  по покана на Карате клуб „Атнес“, с президент  Емил Атев.

На 24 и 25 октомври тя участва в двудневен тренировъчен семинар с местните каратеки и проведе съвместни тренировки с всички възрастови групи деца и професионални състезатели.

Тя бе поздравена лично от кмета на Община Троян която дойде направо  в залата  от Курортен комплекс „Албена“ . Тя й благодари затова, че помага на троянския клуб. Михайлова сподели: „Най-често големите спортисти са и големи човеци, а големите човеци възпитават малките, за да станат и те големи. Поздравления на клуб „Атнес“ и на президента Атев за идеята да събере в арена „Атнес“ в Троян за общи тренировки спортист №1 на България за 2021 г. Ивет Горанова и всички трениращи в клуба – деца, младежи и доказали себе си спортисти! Уважение към Ивет Горанова за подкрепата към троянския клуб!“

„Целта ми е чрез участието си в семинара да предам моя опит и това, което знам, за да се докоснат повече деца и един ден да имаме шампион по карате. Това е интелигентен спорт. Освен физически данни и подготовка, трябва да мислиш и да умееш да преценяваш и обмисляш всяка ситуация“, каза плевенчанката.

Ивет Горанова –  тя е само на 20 години, а вече е медалистка от Олимпийските игри,  Световно и Европейско първенство по олимпийско карате. Представителката на плевенския клуб „Петромакс“ донесе злато за България от Европейските игри в Минск през 2019-та. Тя спечели златен медал в категория до 55 кг на дисциплината „кумити“, като надделя за титлата над Анджелика Терлюга (Украйна), лидерка в световната ранглиста и еврошампионка.

Тя стана първата жена в историята на българското олимпийско карате с медал от европейско първенство.  Спечелила е множество първи места на състезания у нас и в чужбина, а на Световното първенство по олимпийско карате за мъже и жени в испанската столица Мадрид записа историческо постижение – бронзов  медал.

Тя стана единственият олимпийски шампион по карате.

Пред каратеките от Троян тя разказа за изминатия път до Олимпийското злато, за 40-дни, които прекарва в Сърбия. Как загубва мотивация, но един психолог й помага да я върне. И така започва тренировки – физически, на татамито и чрез много четене на книги.  С близките си е пишела по едно изречение – само че е добре. С много железен режим, самодисциплина и самовнушение, че олимпийското злато ще е нейно. Тя това всичко си го представя и тренира. Както физически, така и психически.

Деня в който трябва да излезе на тепиха, а то е  в късен след обед, тя дори успява да поспи, защото знае какво я чака.

И така  битка след битка е спечелена.

Финалният сблъсък изправя Горанова срещу украинката Анжелика Терлюга. Началото на двубоя показва равностойна игра между двете съпернички, с по една точка за удари с ръка. Световната номер 1 от Украйна обаче така и не успява да отбележи повече точки.

Минута преди края Горанова увеличава преднината си до 4-1, а в секундите до финала нанесе последния си победен удар за 5-1. След обявяването й за победителка има  усещането, че камък й е паднал от плещите и изведнъж  се отпуска.  Сълзите тръгват сами.

Няма да забрави мига, когато се изкачва на най-високата стълбичка и вижда, че няма лъжа, няма измама. Тя е № 1. И отново сълзите побеждават, защото заради България и нея всички са се изправили на крака. Да, заради нейния успех. Това едва ли ще го забрави. И колкото пъти го разказва, толкова пъти сълзите й са на очите. От гордост и щастие.

Както каза Ивет, този миг трае много малко и трябва да се продължава напред, да се развива. А това е само чрез много тренировки и мисъл в срещите с противниците.  За нея всяка битка е важна. Тя не мисли направо за финала, а за срещите една по една. И може би това е правилният път за нея.

20 годишната олимпийска шампионка също сподели, че когато вършиш нещо, трябва само за него да мислиш. Да не се отклоняваш за миг, защото противникът може да те изненада неприятно. По този повод разказ няколко нейни случаи.

Каратеката от Плевен също наблегна, че част от победата  е да имаш техника, която си е само твоя. За тази цел трябва постоянно да я усъвършенстваш и да я „вадиш от джоба’ в точния момент.

Много е важна и връзката треньор – състезател, но и като приятели каза младата каратека. Апелира състезателите да се вслушват в съветите на тренера, ако искат да спечелят.

Ивет за своите години е доста разумна, принципна. Тя е от тези състезатели, които са и много добри педагози. Това тя демонстрира на тренировките в „Арена “ Атнес. Тя не само показваше как се изпълнява техника, но й обясняваше защо се прави и  каква е целта на заданието.

За децата тренировката беше много забавна, но те поне мъничко запомниха какво им е показала Ивет. А тя постоянно се усмихваше и с  благ, но строг тон ги ръководеше.

За мен Ивет е едно момиче надраснало възрастта си. Дали от постоянните тренировки и състезания, дали от живота. От нея можем само да взимаме пример за мотивация за успех.

Всички  участници в събитието получиха плакат с автограф от Ивет, но най-голямата награда бе нейната чаровна усмивка, която не се забравя. Защото е на едно много бързо пораснало момиче.