Започна първият за троянския край родолюбив събор посветен на 114 години от Илинденско – преображенското въстание в Троянския манастир – Галерия и видео
Точно в 13 часа днес(21 юли 2017) бе открит БЪЛГАРСКИ СЪБОР – ИЛИНДЕН в с.Орешак (троянско)>Той бе открит от прекрасната водеща и журналистка Ралица Бенчева. Първият поздрав за всички бе отправен от Величкий епископ Сионий – „Море, сокол пие“
Идеята за събора е на игуменът на Троянския манастир. Той сподели,че мотото на събора е „ЕДИНСТВОТО НА НАЦИИТЕ“.
Защо са избрали да честват годишнината на Илинденско-преображенското въстание?
Защото то е избухнало и в Македония и в България. И общото във всички страни е била една единствена – Свободата.
Организаторите на събитието Троянската света обител, организация“Православна Зора“ ,НД“Хан Кубрат“ и МК ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ искат този събор да стане традиционен и да бъде посещаван от повече гости от различните балкански страни и цяла България. Такива събори се провеждат на много места, но това е единствения правен в троянския край. Велички епископ каза също, че България е една. И всички събития свързани с това въстание касаят българите- дали в София, дали в Троян, дали в Странджа, дали в Македония. И няма как да не е повлияло това събитие в нашата Родина през 1903 година.Имайки пред вид ,че все още Странджа тогава е била под турско влияние .
Повече за събитията през 1903 година може да прочете по-долу
Странджанската одисея през 1903 година
Тази вечер от 18 часа започва голямото веселие. А от 20.30 часа за всички ще пее обичания и много добър познайник на троянци ВОЛОДЯ СТОЯНОВ.
Утре отново ще има веселие през целия ден. Вечерта ще ни зарадва със своите песни Илия Луков.
На поляната между Националното изложение и механа Горски кът има и къде да се поседне , да се хапне и пийне студена бира. А за децата има специален детски кът
ОЧАКВАМЕ ВИ!
https://troyanexpress.com/2017/07/21/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%B2-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81/
Историята:
Публикувано във факти.бг:
Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. в Битолски революционен окръг и на 6 август 1903 г. в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор (1878 г.) в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането.
В началото на ХХ в. обстановката на Балканите е изключително нестабилна, а това ескалира обществените настроения и нагласи. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашават организацията от нови провали. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Гоце Делчев, Даме Груев и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Силата на бунтът, дори достига до обявяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически действия – в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата.
Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.
Причините за неуспеха на въстанието са много и от различно естество: на първо място за това допринесло преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина била крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупредила ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заели страната на Османската империя, което позволило на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина била ненамесата на България. Въпреки своя неуспех въстанието изиграло огромно значение.
То показало на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължава д се бори
О, Сърмашик, село славно!
