
Продължавам да търся НАДЕЖДАТА
За Троян се изискват широки гърди, за да го носиш в сърцето си
Тереза Георгиева: Продължавам да търся НАДЕЖДАТА
Този материал посвещавам на всички, които обичат родния край и милеят за него
И понеже живея в Троян, реших да я търся (НАДЕЖДАТА) в този град. Градът на който познавам всяка плочка, тук – при балканджиите. Мястото, където се чувствам най-добре, защото ми напомня за родната Странджа.
И вървейки по улиците на предбалканското градче, срещнах Надеждата. Да, Тереза Георгиева, истинска, млада, която идва на света през есента на 1995 г. В този малък, но уютен за живеене град, завършва средното си образование – хуманитарна паралелка със специализирани чужди езици (СУ „Васил Левски“). През 2014 г. започва международния си живот в ниската земя Холандия, където записва International Leisure Management (Международно Управление на Свободното Време).
По време на 6-месечен престой в Куфщайн (Австрия) по Програма за младежка мобилност „Еразъм“, ТЯ преоткрива страстта към големите земни възвишения. Планината оказва влияние върху избора й да се върне на място, изобилстващо от такива – именно родния Троян. Но и не само..
Тази надежда се нарича Тереза Георгиева. Дъщеря на керамика Румен Георгиев. Закърмена от малка със занаята на семейството си , тя продължава да работи и помага в ателието на родителите й. В събота я намерих точно там – да помага в почивния си ден.
Неотдавна съдбата ме срещна с нея в Информационно-културния център на Троян. Преслава Иванова, която сега е щастлива мама на бебе Кристияна, ме запозна с нея. Тереза беше тогава стажантка и се учеше, но се оказа, че прави страхотни плакати. За много събития в центъра автор на афишите е тя. И така постепенно започнаха да се появяват различни идеи, на които е съавтор, а други са само нейни. Брандът на Троян, изрисуван в близост на ИКЦ, Керамичното пано на пешеходния мост, сезонните красоти на центъра в града, черната дъска…
Идеята за това керамично пано а е на винаги усмихнатата девойка. Тя е част от великолепната четворка – млади кадри в троянската община, които обичат родния град , милеят и правят всичко възможно да разхубавява. А те са Цвети Калчева, Станислава Вачева, Ани Белперчинова и Тереза Георгиева. На Цвети бе идеята за изрисуваната стена срещу ИКЦ. Също можем да споменем и идеята на Преслава Иванова за огромните стомни, които да напомнят, че тук е керамичната столица.
На паното, залепено зад Музея с различни керамични произведения се дава втори живот на пукнати стомни, чинии, гърнета. Всички творби са дар от майсторите. Всичко е дарено на добра воля
И както сподели кметът на Троян Донка Михайлова при представянето на Тереза пред журналистите, че „нейната поява бе тъкмо на време“.
Колкото пъти се видим с нея аз научавам или по-точно си открадвам по нещичко. Сега искам да Ви я опиша така както аз я виждам.
Тереза Георгиева: Продължавам да търся НАДЕЖДАТА
Руслана Попсавова- Защо избра чужбина, за да продължиш образованието си?
Тереза Георгиева -„Основните предимства на Холандия на образователния пазар са качественото и иноваторско образование. Страната е една от първите, които отварят вратите на университетите си чуждестранни студенти, като въвежда програми на английски език.
Заминаването ми стана съвсем естествено. Имах опит с Холандия, а идеята за глобално и интернационално съжителство, самостоятелност и себепознание определено ме докоснаха. Културните различия не проявиха своя интензитет. Напротив, започнах да преобръщам новата култура (новостите) и да правя съпоставка с присъщата ми – може би нормален психологичен подход, породен от чувството за адаптация.
И така, отразяващата действителност на „ниската земя“ продължи две години, в които стъпих в обувките на реалността, свирих си часовника със западното време и открих себе си. Срещите със състуденти от различни географски ширини, отвори съзнанието и рецепторите ми за живота. Възможността за половин годишния обмен също ми се стори привлекателен, а Австрия беше основна мисъл.
Животът на подобни динамични локации като Холандия и Австрия те подтиква към мащабност и крайности – усещаш чувство на личностна възвишеност и си убеден, че всичко, което може да зародиш ментално в съзнанието си, бива реализуемо. Честите пътувания в съседните Германия, Белгия, Франция и Великобритания ми действаха енергизиращо на перспективата. Но истината е, че през цялото си пребиваване в чужбина, си мечтаех да се върна в България и да приложа полученото вдъхновение.
Р.П – А защо се върна в България и то в Троян? Ти имаш капацитет за градове като София, Варна и по-големи градове в страната.
Т.Г – Животът преди чужбина и след нея се свежда до едно – (изцяло) до мен. Както е казал Фройд, „през цялото време търсиш сили и увереност някъде отвън, а трябва да ги търсиш в себе си. Те винаги са били там“. Прибрах се в Троян през март тази година и погледнах на градЪт с нови очи – всъщност със старите, но вече като възможно пространство за изменение към по-красивото. Тук бих споменала и КРАСИВ ТРОЯН – Facebook страницата и мястото, което ми показваше какво се случва с градската среда на Троян.
Върнах се, за да направя опит да покажа на троянци (а и на гостите на града), че в Троян има повече оптимизъм, отколкото могат да си представят. Черната дъска на центъра (концепция за 150-тата годишнина на град Троян), Керамичното пано гърба на Музея, тематичните сезонни декори на пред Театъра, са първичните „призиви“ към подобрението.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Чужбина не е моят въздух за дишане, но Троян… изискват се широки гърди, за да го носиш в сърцето си.
Интервюто взе и изготви: Руслана Попсавова