Гъбите плод ли са, зеленчук ли са, или пък животно…?

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПОРЕДНАТА СТАТИЯ НА СТЕФАН ГЕНКОВ-ЛИМОНА

– Абе , чичо, Лимоне , гъбите какво са , плод или зеленчук ?  – попита ме Ангелчо миналия ден и трябва да ви кажа  завари стария гъбар съвсем без отговор.

Почувствах се като парцалива , футболна топка запратена в комшийския двор.

– Чакай, мойто момче , чичко Гугъл има отговор на всичко и задавайки му въпроса намерих какви ли не обяснения и формулировки – от плод , зеленчук – до животно и т.н.  Може би  “ Организъм отделен в отделен клас гъби “ би било удовлетворителен отговор , но не и за Ангелчо. Както и да е. А  аз нека ви разкажа малко как събирам гъбите.

Тази година е ненормална година. Не се помня през април да съм ходил за гъби, а съм гъбар от малък . Научих се да разпознавам ядливите от отровните, но събирам най-вече млечници , пачи крак , манатарки и разбира се царицата на гъбите – булката. Обикновенно излизам в гората сам, придружаван от кучето си. Имал съм много кучета – вълчак , каракачанка , помиярчета , но като сегашното – четиримесечната Шуши – смес от пинкчер и улична превъзходна , не съм имал – много умно и обичливо животинче и в гората няма спирка. Ако успея да я обуча да намира и гъбите – ще бъде върхът.

Излизал съм и с младежи в гората , примолили ми се да наберат нещо. Казвам им , обяснявам им къде да търсят , как да търсят , кои гъби да събират. Последният път бяха четирима  14 – 15 годишни и като припнаха пред мен , сноват наляво и надясно , като скакалци подскачат, а аз след тях . И когато се спряхме и решихме да се връщаме какво си мислите , че бяха набрали – в найлоновите им торбички се намираше цялата отрова на гората , а в моята кофа чудни манатарки и булчици.
– Изхвърляйте всичко , с тия мухоморки и синаквици цяло село ще натровите ! Останаха им три читави гъбки.

В различните периоди на гъбарския сезон гъбите растат на различни места , зависи от много фактори и макар да съм гъбар от повече от половин век – точен отговор нямам . Затова като изляза в гората пробвам – в края на гората покрай поляните проверявам , после по мъха и припека , под габрика или ниските широколистни дръвчета , по стръмнините на долчинките и накрая вътре в самата гора . И когато съм разбрал къде са – давай Лимоне , пълни кофите и раницата. Свалял съм до 15 кг гъби на излет , минавал съм по пет – шест километра , нагоре и надолу. Ама ще попитате:  „Как се носи такъв товар?“- Имам си схема – събирам , пълня една кофа и я крия някъде – отбелязвам скривалището с характерен знак , после крия раницата , а когато напълня и втората кофа – обратно.

Най – тежко е , разбирате , когато мъкна всичкия товар. Ама тази схема има и недостатъци , често не мога да намеря скритото дълго време , друг път намерих кофата на другия , а веднаж дори не го намерих и се върнах без гъби. До преди една – две години имах голяма конкуренция по дебневенските баири, от Пепелянката и Соускито, считани за едни от най – добрите гъбари , но през този сезон си личи , че „двигателите им са много остарели и горят много масло“ Соускито например преди ме е шашкал със своите преходи. Срещам го на една баирчинка и понеже не обичам да ходя там където някой е бил , макар , че всяка гъба е определена за собственика  и ,  го питам : “ Накъде ?“ – “ На ляво ! “ Аз тръгвам на дясно. И след час Соускито изкача пред мен от шубрака. Пак : “ На къде ?“ – “ На дясно !“ Аз тръгвам на ляво. И така четири – пет пъти на ден – неуморим кон беше , направо ме комплексираше.

Имам навика , когато се връщам пълен и забележа от пътеката някоя гъба в храсталаците , да оставя кофите на пътя ,шмугвам се вътре и събирам на ръце. Един път пак направих пак така , бях без куче , навлязох навътре , а то какво да ви кажа от гъба , по – гъба , хубави , чисти , бели манатарки , събирам , събирам…., по едно време дочувам някаква суха клонка се счупи от към пътя , приклякам да погледна какво става , животно ли е човек ли е ? И виждам – Соускито грабнал ми кофите , оглежда се гузно и тъкмо да се потъне  в отсрещната гора се провиквам гръмогласно :

– Спри ! Остави ги !

Соускито , леко ги поставя на земята и ни лук ял , ни лук мирисал , като ме вижда излизащ от шубрака с наръч гъби в ръце възкликва: “ Ааа , набара ли ги , набара ли ги , Лимоне „?
– Набарах ги , набарах ги ! А ти набара ли ми кофите ? “
– Ааа , аз само да ги поотместя , че ми пречеха да мина ….
И накрая , че се увлякох искам да кажа на неосведомените . Гъбата , драги така и не разбрах напълно и от чичко Гугъл плод ли е , зеленчук ли е или пък животно , но в едно ви уверявам : – Тя е много , много ценен природен дар , растяща в изобилие в благословения ни от бога край и ви съветвам да излизате в гората , да я събирате , а ако не я откриете , ще ви остане удоволствието от разходката.

Ударната диета на Петър Димков

Свързани статии

Back to top button